неделя, 27 юли 2014 г.
* * *
***
Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.
А.Далчев
***
Тишината мълчи оглушително между нас.
Дали ако протегна ръка, ще те стигна?
А дали ако крещя, ще ме чуеш?
Или може би трябва тихо да въздъхна...
Може би ще чуеш тишината?
Или пък не? Тя е все така наситена и страшна...
Протягам ръка, за да те докосна в тъмнината,
но не успявам да те стигна...
Думите се разбиват в бялата стена на негласното мълчание...
Ръката среща тъма,
а тъмата се отразява в душата ми...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар