вторник, 4 юли 2017 г.

* * *

Краката ми се носят по забързаните улици
и търсят пътя към теб.
В главата ми звучи мелодия,
която ме следва от детството...
Помня смеха ти,
помня очите ти,
помня ръцете ти,
напукани и с мазоли,
но все така нежни и любящи...
Сънувам двора на село,
миризмата на твоите банички,
сънувам цветята ти...
Влизам насън в оранжерията
и крада дъхави домати...
Търся те сред слънчогледите,
но съм загубила картата,
с която да те намеря...
Прегръщам сенките,
защото не мога да те докосна
и мечтая за времето,
когато пак ще ми се усмихнеш....