сряда, 9 ноември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима... - част втора - Гозо

И така - ден втори в Малта - поредното предизвикателство, поредното приключение - едно от красивите природни изкушения - Гозо. Не знам как може човек да опише това място с думи, но ще се опитам. Не знам дали има и друго място, което да е толкова красиво - още докато пътувахме с ферибота, имах чувството че се намирам в рая. Няма такава кристална тюркоазена вода и никъде не съм виждала толкова красиви скали.
Малта от ферибота
Както вече писах, достъпа до Гозо е само по море. Ако изберете Малта за почивка, има два варианта да се доберете до там - или сами да си я организирате, или да попитате в хотела. Ние имахме изключително любезен рецепционист в хотела, който ни помогна с това. Имаше шатъл от хотела, който ни закара до самия ферибот. Бяхме в Слема и пътуването ни отне един час. Хубаво е да си предвидите един ден само за Гозо, пак в зависимост от това, в коя част сте на острова. Но екскурзията до там отнема доста време.
След като слезете от ферибота, там ви поемат служители, които ви качват на автобусите за разглеждане на острова. Има дабъл декъри, които са на принципа - Hop on Hop off. Много е удобно, но не винаги разполагаш с достатъчно време, затова е хубаво предварително да си изберете какво ще посетите на Гозо или да си организирате сами пътуването до там.
Водата около островите
Столицата на острова е Виктория /Рабат/, която е една изключително красива цитадела. Отново ще споделя колко съм впечатлена от строителството тук - огромни защитни стени, дълбоки ровове, голям храм и страхотен изглед към самия град. Разходката по острова с туристическите автобуси е дълга и доста интересна, спират на всяко по-известно място на острова.


Гозо, поглед от ферибота
Както вече писах преди това - Трите острова са вулканична скала, която е изникнала сред морето и няма никакъв достъп до прясна питейна вода. Единственият начин за това са дъждовете и преработката на солена морска вода. Признавам, че съм изключително изумена от опитите да бъде опитомено това диво място и да бъде превърнато в красива градина, която дава препитание на много хора. Гозо е известен с това, че произвежда основната част от гроздето за вино, с което е известна Малта - повярвайте ми, изключително добро при това :) Също така там се произвеждат и голяма част от зеленчуците и плодовете на Малта - за това по-късно в специален раздел - храна :)

Голяма част от почвата се внася
Във Виктория  или по-точно Рабат се намира красива Цитадела и която е и най-високата точка на града. За мое огромно съжаление, видяхме само Цитаделата, а Храма /Ротондата/ не успяхме. Изглежда изключително красив и смятам, че е повод да се върнем отново там :)
Разходката из Гозо води до различни забележителности - легендите разказват, че тук е живяла Калипсо, дъщерята на Атлас, която е задържала Одисей за цели 7 дълги години. Автобусът направи тук малка спирка, за около 5 минути, в която евентуално може да видите самата пещера :) В тази част на острова се намира и прословутия плаж на Гозо - Рамла бей. Пясъкът е с много интересен червеникав цвят - това е едно от малкото места в Малта, на което има истински пясък :)
 Навсякъде по пътя човек може да забележи лозя, огромни кактуси, които на места са като една естествена ограда, нарови дървета, портокали, мандарини и различни градини със зеленчуци. Както и навсякъде са изградени резервоари за вода.
А от тази част на острова Цитаделата изглежда изключително внушително.


Близо до тези плажове се намира и мястото, на което е корабокруширал Апостол Павел. Малта е силно католическа държава и навсякъде може да се видят символите на вярата. Изпълнена е с храмове, всяка къща си има име, както и закрилник. Навсякъде човек може да забележи малки храмове, в които да се помоли.
Признавам си чистосърдечно, и на мен ми се случи, докато пътувахме из Гозо и смея да твърдя, че малтийските шофьори на автобуси са едни от най-добрите, които съм имала честта да ползвам :) В Гозо всичко е тясно и на места горните ръбове на автобуса опираха в терасите на къщите. Признавам, че шофьорите се справяха повече от добре и всичко мина успешно. А усещането да докоснеш цветята по терасите от близо е невероятно.
Карта на Цитаделата

Цитаделата е запазена в естествения си вид, из уличките й може да посетите малки магазинчета за сувенири, вътрешния храм на самата Цитадела, както и да се разходите по крепостните й стени. В магазините за сувенири продават сребърни накити, които са с изключителна изработка - фини и изящни, филигранно изработени.
А крепостните стени са внушителни и от тях гледката е спираща дъха.

Крепостната стена на Цитаделата


След като посетихме така да се каже центъра на Виктория, се отправихме в посока на едно малко селце, на което автобуса има по-сериозен престой :) Не е нещо специално, просто място, където човек може да се запознае със занаятите и местните специалитети. Само да предупредя, доста симпатични възрастни жени продават там, а се оказаха и изпечени търговки. А нещата са си "прилични" като цена :) Но пък има невероятни ръчно изработени неща.Там децата се запознаха с начина на пълнене на свещи в малки бурканчета, от ръчно оцветен и ароматизиран восък, видяха ръчно изработени каренца, бижута, а също така и типични сладкиши за региона.След това се отправихме към следващата точка в нашето пътешествие - Ta'Pinu Sanctuary. Тъй като Малта е известна с това, че е католическа държава, много пилигрими са посещавали това място. На пътя им се намират различни светини.

Ta'Pinu Sanctuary
Една от тях е храма на Девата от Ta'Pin, тя е притежавала чудодейни сили да лекува хората. В нейна чест е издигнат този красив храм.
Разходката из Гозо е много живописна и интересна, прави впечатление как е организиран живота и по какъв начин хората са воювали с природата, за да сътворят красиви места. Както вече споменах, всяка от къщите има свой покровител и носи свое собствено име. Много често няма номера на улици или наименование, а всяка къща има своя собствена красива табела с името на самата къща. Къщите са красиво построени, по терасите пълзят цветя, а в дворовете растат палми или огромни каучукови дървета. За мен беше голяма изненада - в началото го помислих за фикус :) Вярно, че са от една растителна група, но все пак си е изненада :) И така бавно и полека, пътувайки по острова, стигнахме до едно от най-красивите места в Гозо - природния феномен Dwerja - залива, в който се намира Лазурния прозорец, Вътрешното море, бреговата кула и Скалата - гъба.
Вътрешно море
  Признавам, пътя надолу беше огромно изпитание за всички в автобуса, особено за тези, които стояха на втория етаж, тъй като встрани има дълбока урва и стремителни завои :) Ако сте от по-страхливите, препоръчвам да останете долу, но ако държите на спиращата дъха гледка отгоре, то втория етаж на автобуса е вашето място. Наистина си заслужава тръпката :)

Изглед към залива



Вътрешното море е естествено образувано, богато на животински свят и свидетелство за изключителния живот на това място. Целия залив е осеян с различни фосили и може да се проследи през различните години и епохи какво точно е населявало острова.


  
В тази част се намира напълно запазена брегова кула, построена от Ордена на Сейнт Джон /Малтийските рицари/. Изградена е като защитна кула, която да пази острова от пирати и евентуални неприятели.От нея се е осъществявала комуникацията с останалите бойни кули - използвал се е огън и дим за предаване на съобщения. Била е снабдена с оръдия.
Бойна кула













Скалата - гъба е доста интересно естествено скално образувание. Наименованието му идва и от самата форма на скалата, и от това, че на самата скала расте особен вид паразитно цъфтящо растение, с неприятна миризма - прилично на гъба. Самото растение е изключително интересно, рицарите са открили, че има лечебни свойства - използвали са го като стипца в раните, а също така и като лек за дезинтерия. Рицарите са го харесвали толкова много и са го смятали за изключителен дар, че са го подарявали в знак на уважение към различни знатни гости.За съжаление в наши дни лечебния ефект на това растение не е доказан :) Затова пък мястото е страхотно за подводни спортове :)


Скалата гъба






И така - най-накрая, но не и последно по важност е може би най-красивото нещо на този остров, или поне за мен беше спиращо дъха - Лазурният прозорец. Когато подготвях пътуването си към Малта, се поинтересувах къде и какво може да се види. От малка се интересувам от Малтийските рицари и всичко, свързано с тях ми беше интересно - разходката ми до Малта не ме разочарова, видях много красиви неща и съжалих за многото пропуснати шансове да видя други. Но сътвореното от човек, отстъпва пред майсторската ръка на природата. Виждала съм снимки на Лазурния прозорец, но те не могат да подготвят човек, когато се изправи там, на ръба на скалата и погледне в безбрежното тюркоазено море. Съчетанието е уникално и неповторимо и съжалявам, че снимките не показват и една бегла част от красотата му, както и от усещането да стоиш там, а вятъра да развява косите ти.
Лазурният прозорец
На това място човек се чувства изключително малък, почти нищожен и изпитва само благодарност към това, което Природата е сътворила. От Вътрешното море много често посетителите на острова правят разходки вътре в морето и наблюдават брега. Мястото е подходящо за подводни спортове - има освен това какво да се види от подводния свят, а също така е приятно място за плуване.


И така, с това завършвам втория ден от нашето пътуване. Следва продължение...






понеделник, 7 ноември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима...


Малта от високо

Далеч съм от мисълта, че ще напиша нещо кой знае колко ново или супер увлекателно, все пак не се опитвам да продам екскурзия до Малта, а да споделя чувствата, които събуди у мен тази малка островна държава. От години мечтая да отида там, всеки е слушал за прословутите рицари кръстоносци и няма една романтична душа, която да не е въздъхнала при мисълта да отиде там, където суровите рицари са направили своето "кралство". Историята на Малта идва от древността, била е населявана, после е оставала без население и така през годините. Била е бурна и екзотична, преплитат се важни търговски пътища около нея и просто няма как да бъде заобиколена. Турци, кръстоносци, французи, испанци, всички те са се борили за място на това малко кътче земя или ако трябва да сме точни - късче скала. 
Карта на Малта по време на Голямата обсада



Малта по залез, гледана от Слема

Признавам си, очаквах интересни неща, но това, което видях, надмина всички мои очаквания. Това е държава-остров, на който няма подпочвени води, няма прясна вода, освен тази, от дъждовете и е превърната в градина. Всяко място, което е отвоювано от камъните, е засадено с различни растения. Навсякъде има капково напояване и резервоари за събиране на вода, както и различни сгради, в които се дестилира морска вода. Част от съоръженията, които видях, датират от 1800-та година. Хората, които са живяли там, а и продължават да живеят, се грижат за острова и правят всичко възможно да отвоюват от скалите дори и най-малките парчета почва. Направи ми впечатление, че почти няма огромни места, където да има засадени растения, просто всичко е направено на тераси, така, че да може да се оградят парчетата почва и да се запазят от ерозия или измиване. Казаха ми, че се внася почва, защото в крайна сметка няма как да се задържи и се налага да се възстановява по някакъв начин. И всичко това е снабдено с резервоари за събиране на вода, капково поливане и всякакви варианти за поддръжка :) И някак сравнението се налага от само себе си - как тук от един гол камък се опитват да направят градина, а ние от градина се опитваме да направим пустиня :(
Валета по здрач

Градовете на Малта са интересни, екзотични, красиви и изпълнени с цвят. На фасадите на сградите много често може да бъде забелязан различен по цвят балкон или врата и това си има своето обяснение :) В миналото така са разделяли различните прослойки на обществото - синьо - рибари, зелено - фермери, жълто - зърно и червено за вино. Всяка сграда си има свой собствен облик, дух и чар.
Къща в Мдина

Навсякъде лъха на спокойствие и красота. По къщите пълзят рози, около тях има засадени палми, човек може да види красотата в дребните детайли.
Една от богатите къщи в Мдина
Малта е съставена от три острова, заедно, те носят наименованието Малтийски острови. Най-големият е самата Малта, следващият е Комино, чието население е само 4 души и след това идва Гозо, който е доста голям. Близо до Комино се намира Синята лагуна, която е изключително красива и най.-често посещавана от туристите. Водата там има изключителен тюркоазен цвят, а под повърхността й кипи усилен живот. Следващият по големина е Гозо. Между трите острова има ферибот, който е начина да се придвижите между самите острови, стига се доста бързо и е приятно на него - около вас е слънчево, водата е лазурно синя, а на Гозо ви очакват интересни неща.

Нещата, които ме впечатлиха навсякъде в Малта - въпреки примитивните начини на строеж в миналото, въпреки трудностите - има огромни крепостни стени и защитни укрепления. Фортовете и на двата острова могат да бъдат разглеждани като изключително постижение на строителството. Признавам си останах страшно впечатлена и определено ги смятам за нещо, което трябва да се види. Не знам как са били правени или по какъв начин са дялани камъните, вярно варовика е мек, но все пак се изисква огромно усилие да сътвориш такива огромни стени.
Укреплението на Комино


Рововете са дълбоки доста и стените са вдигнати на високо. За мен това е истинско майсторство. На Гозо видяхме кариерата, от която се добиват тези "тухли". Сега е осъвременен процеса и излизат почти готови, но тогава е било трудно да се справиш с тази задача.
Входа за Синята лагуна




Навсякъде около крепостните стени или по самите улици можеш да видиш палми, дръвчета с мандарини и портокали, както и различни екзотични цветя. До колкото е възможно, островите са потънали в цветове.

Най-големи свидетелства за живота си тук са оставили Рицарите на Ордена на Хоспиталиерите /Ordni ta’ San Ġwann/ или така наречените Малтийски рицари, католически военен орден, създаден по времето на Кръстоносните походи и англичаните :) Малтийските рицари получават в дар островите, но отказват да се установят в Мдина и правят свое укрепление в Биргу и Сенглеа. Научават се да строят кораби, а по-късно откриват и пиратството, както и търговията с роби. За съжаление в един момент се оказали прекалено алчни и се наложило да се срещнат с турските войски. 

Крепостта в Биргу


Сюлейман І така и не успял да превземе острова, в историята на Малта това е наречено Голямата обсада. Сюлейман пристигнал с 400 кораба. Дългата обсада не успяла да сломи съпротивата на рицарите, въпреки многото жертви - около 6000 души твърдят историците. Турците също дават много жертви, корабите им остават без робска ръка и се налага да изгорят част от тях, за да могат да се приберат.Така безславно завършва опита им да превземат Малта. Това обаче било преломен момент в историята на Малтийския орден. Притежавали прекалено много богатства, били неуязвими и в един момент спрели да изпълняват задълженията си. Малко по-късно имуществото им във Франция бива конфискувано, търговията с роби замира и те се срещат с поредния си враг - Наполеон Бонапарт. Островът е предаден без бой, рицарите прогонени и с това се слага край на тяхното величие.
Крепостната стена на Биргу













Част от крепостната стена в Биргу




Главната порта на Биргу



















И така, следва продължение...

* * *

Затръшвам затворени врати,
оглеждам се в прозорци,
препъвам се в мислите си...
Опитвам се да намеря пътя,
за да открия себе си.
Рисувам картини,
а после ги късам...
За да скрия душата си...
Докосвам стените на лудостта си,
за да ги срутя...
Пристъпвам бавно, за да не счупя
крехкото его, все едно вървя
по натрошени черупки...
Крия се зад маска,
за да не разголя душата си
и се чувствам като на сцена,
на която играя друг,
а не себе си...