неделя, 10 април 2016 г.

Сянка...

По петите ти ходя като сянка...
Ровя в душата ти,
разбърквам съня ти...
Гоня се с вятъра,
да разроша косите ти...
Изпреварвам слънцето,
за да блесна в очите ти...
Ходя в стъпките ти,
без да ме усетиш,
за да те закрилям...
Затварям вечер клепките ти
и тихо влизам на пръсти в сърцето ти,
за да оставя отпечатъка на пръстите си
върху тялото ти...
Дишам с дъха ти,
сливам се с теб
и отново е ден,
и отново вървя по теб,
като сянка те следвам,
от обич примряла,
до сетен дъх...