понеделник, 22 юни 2015 г.

* * *

Kayleigh

"Do you remember chalk hearts melting on a playground wall
Do you remember dawn escapes from moon washed college halls
Do you remember the cherry blossom in the market square
Do you remember I thought it was confetti in our hair
By the way didn't I break your heart?
Please excuse me, I never meant to break your heart
So sorry, I never meant to break your heart
But you broke mine..."

Дъждът барабани по прозорците... В стаята прониква хлад, потръпвам и обгръщам тялото си с ръце... Студено ми е, тишината ме подтиска и ме кара да се взирам в себе си. Не мога да открия топлината, душата ми е в безнадежност и тъжи... Магията изчезна... Търся те в хилядите лица и сърцето ми не те открива сред тях... Ръцете ми те търсят в тъмнината и не могат да те докоснат... Мирисът на кожата ти ме преследва насън и наяве и ме кара да те гоня, но ти си оставаш все така неуловим... Възглавницата до моята пази отпечатъка ти, завивките ухаят на теб, а леглото все още пази топлината ти... Но теб те няма там... Магия ли е любовта? Или е неуловим лъч светлина? Магия ли е това, което се случи между нас? Или просто игра на въображението? Магия ли си или сън? А може би аз те измислих? Докосвам студеното стъкло, пръстите ми чертаят капките по него... Една от тях се стича надолу, вдигнах ръка и усетих мокротата на лицето си... Не знаех, че плача, а може би е пръснала капка дъжд върху лицето ми...Притварям очи, заслушвам се в музиката и магията й ме отнася... А може би това е била магията на любовта... Измислила съм те... като в сън...