От около седмица информационното пространство гърми с нещо простичко, но доста трудоемко - преброяването на населението на дадена страна. Един път и България да е пионер в нещо - започна първа преброяването си и даде възможност на всички българи да се преброят и електронно.
Каква обаче беше моята огромна изненада, когато се оказа, че аз не мога да отворя линка за електронно преброяване даже и да го прочета, камо ли да се регистрирам за преброяване. И изпаднах в тих ужас... В един момент се оказва, че аз съм никоя за собствената си държава... В същия този прекрасен момент, България се тресе от политическия скандал с един министър, който отговаря за българите в чужбина и който видиш ли бил ченге. Е, то това не е новина вече, не знам дали има политик, който да няма ченгесейско минало... Такава беше едно време политиката, че редовно привикваха този или онзи, за да докладва. Но интересното е, че пък агент, на особено висш пост в държавата /хм, този на президента/ не се посвени да размаха нагло пръст и нямаше доблестта да се откаже от поста си. Нищо, че и той е бил ченге и доносник. Е, защо ли да се отказва от властта - сладко нещо е тя...
Та в такъв момент, когато е важно да се помогне на българите в чужбина, те остават без министър, който даже и няма портфейл, горкия, колко ли му е трудно така...
Решавам аз да помогна на майка ми да се преброи, а също така да преброя и моето семейство и хоп - изненадка, сайта е недостъпен от чужбина. Интересно защо? Оказва се, че нашата мила родна държава не иска да брои българите в чужбина. Обаче пък, когато трябва да ми прибере здравните застраховки, нищо че не ползвам здравеопазването в България, бързо ме намира. Или пък ако трябва да ми вземе данъци - там моите пари не й миришат и й идват добре, за да напълни хазната. Интересно, аз чия съм? То е ясно - на мама и на тати, но в паспорта ми все пак пише "националност - българска". Та в тази връзка като съм с "националност - българска", защо не ме броят и мен? Прокрадна се в и-нет пространството, че нас ще ни броят държавите, в които живеем. Добре, но кое точно ще ни преброят? Къщите, които нямаме, парите, децата ни? Образованията или работата? И след като на моите деца в паспортите пише "националност - българска", защо държавата българска не ги брои?
Тъжно ми е и ми е болно, защото все повече от нас, тези "отвън", ни се иска да си хвърлим паспортите с гръмкото "националност - българска". И все по-често се питаме, каква е тази държава-мащеха за нас, а държавите, които са ни приютили се държат като майки-закрилници. Чудя се, защо аз трябва да възпитавам детето си в духа на Ботев и Левски, да го уча на Кирилицата, да го направя достоен българин, а държавата да му плюе в лицето като го изтрие от графата на неговото собствено семейство? И как да обясня на своя 5 годишен син, че той трябва да милее за тази "родина" и да рецитира с гордост "Аз съм Българче"!?
*Заглавието е взето от публикация на Дойче веле - Българите в чужбина - изгубени в грешката
