сряда, 28 октомври 2015 г.

Разкажи ми приказка....

Разкажи ми приказка, за онези малки калдаръмени улички, по които отекват стъпките ми...
Разкажи ми приказка, за онзи град, потънал в реката....
Разкажи ми приказка, за онези мъгли, които пълзят по хълмовете...
Разкажи ми приказка, за онези ръце, протегнати да благословят народа,
преди да полетят от скалата....
Разкажи ми приказка, за онази главня, от която поникнал дъб,
млад и силен като скала...
Разкажи ми приказка, за онази красива принцеса,
която спасила града...
Разкажи ми приказка, за онзи трън, който затворил хълма...
Разкажи ми приказка, за онзи предател, отворил вратата...
Разкажи ми приказка за онези камбани, които още звучат в главата ми...
Разкажи ми колко е синьо небето там,
как шуми реката и колко са зелени цветята по малките улички...
Разкажи ми за шарените черги, които тъкат жените на чаршията...
Разкажи ми за филигранните бижута по дюкяните...
Разкажи ми приказка за сърцето, което обича и не забравя...



сряда, 21 октомври 2015 г.

* * *


Пътувам отново... по дългите пътища... очите ми се стрелкат в синевата и търсят посоката, там, на юг, където слънцето докосва морето и се сливат земя и небе... Там, където вятъра гони вълните и развява косите, там, където ухае на дом...
Пръстите ми се сплитат нервно, търсят лъчите, надбягват се със звездите и броят километрите, един, пет, сто, хиляда... и отново слънцето целува небето, за да започне деня, в който ще застана на брега...
Ще вдишам въздуха, ще разперя ръце, за да прегърна ... душата си... Да намеря отново себе си...
Протягам ръце, докосвам пясъка, разтварям пръсти и той изтича през тях като времето, в което не съм тук...
Краката ми потъват, а вълните се плискат тихо и нашепват някакъв древен ритъм... А може би това е ритъма на сърцето ми? Туп, туп, туп...
С треперещи пръсти докосвам мидичка... Напомня ми нещо, не мога да се сетя какво... Острите ръбове драскат ръцете ми, опитвам се да я задържа, но се изплъзва ...Посягам да я докосна и се блъскам в нещо, безмълвно крещя и отварям очи ... Ръцете ми спират, обхождат бавно врата... червена, самотна врата... Входът за света на Алиса... Моят свят...пътя към мойта тъга...