петък, 3 декември 2010 г.

"Закон или скъп телефон?"

Интересни нови страсти се вихрят из българското медийно пространство. Тия дни едни депутати, попаднаха в едни странни ситуации и се чудят как да излязат от тях. Закон или скъп подарък - какво биха избрали българските депутати
На квотен принцип избрали няколко депутата и ги поканили на парти с раздаване на скъпи подаръци. И те взели, че приели. Интересно, мен защо никой не ме кани на такива купони? И защо не ми предлагат да получа подарък? Сигурно защото нищо не зависи от мен, ама и защото и пари си нямам...
А виж достопочтените господа и пари имат, и зависят много неща от тях... 
Интересно явление са това депутатите - вместо да работят това, за което им се плаща, ходят да търсят подаръци, при това на стойност, за която отделни хора могат само да мечтаят. Мислех си, за какво им е такъв телефон - струвал 6000 лева, бил функционален, вършел много работа... Интересно каква - сам се свързва, пише сам мейли, а може би ти отваря бирата, след напрегнат работен ден??? Телефон - какво може да му е по-функционалното, че да струва колкото една средно добре запазена малка кола? А и не би ли ти "парил" в джоба този телефон? 
Преди няколко години имах възможност да посетя Бундес парламента. Първото ми впечатление за тази сграда беше - колко история има в нея. Разходихме се от горе до долу, влязохме където успяхме и ми беше изключително интересно, не всеки ден се докосваш до властта. Каква беше огромната ми изненада, когато ни пуснаха в парламентарната зала и ни разказаха как работи самия им парламент. Всичко се върши в комисии, обсъждат се нещата, докарват се до някакъв готов вид и се представят на колегите. И работят хората, не ходят за телефони:) Интересно ми беше, че входовете на залата са три - един за да, един за не и един за въздържал се. Тази система би работила в пълна сила и в българския парламент, защото както е видно от парламентарните заседания, голяма част от народните ни избранници прекарват работното си време в коридорите или кафенетата, та вместо да се получава стреса с картите, ето ти работещ вариянт - влязъл, излязъл, гласувал:) Е, вярно, няма да я има тръпката да гласуваш с чуждата карта, но пък ще остане "удовлетворението" за добре свършена работа, нали все пак за това ти се плаща...
Наскоро една министърка, позволила си да ползва служебната кола за лични цели си отиде... Интересно тези депутати, отишли на лов за телефони, дали ще си тръгнат? И ако бяха взели телефоните, каква ли щеше да е ответната услуга, защото в този свят нищо не е без пари...

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

"Не сме народ, а мърша..."

   Толкова много години /писано е 1875-та/, а думите на Дядо Славейков винаги ще имат актуално звучене...
   Защо си мисля така - днес една немска верига стъпи на българския пазар... И настана чудо невидяно - българския народ се изтрепва за едни евтини банани...
   Гледайки новините, попадаме в една апокалиптична картина - майка загубила дете, детето го вдигат на ръце, полузадушено, едва дишащо..., старец, станал в ранни зори, за да чуе "слово", но и да напазарува от евтинките бананчета..., разделени мъж и жена - щото не можел да се пребори мъжа, ама жената успяла да "преплава" морето от тела, разделящи я със заветната стока..., друга пък - дошла "да види хора, хората да видят звяр"...:))))
   Охраната на магазина, като едни видни опълченци се опитват да удържат върха на банановата купа... Блъскани, бити, премазани от озверялата тълпа...
   И над всичко това се носи един глас - "Какви са тези управници, че ни карат да правим това?"
Интересно... Какво ни карат да правим - да се редим по опашки, като онова време с купоните, или да се бием до кръв за едни мизерни банани? Да изпадаме в амок, само при вида на червения етикет за промоция? Да полудяваме от това, че нещо е ново и няма да се задържи дълго евтино?
   Хм, наскоро в същите тези магазини, само че в Германия се случи нещо подобно, само че не за храна, а за парцалки... Добре облечени, спретнати същества от женски пол водиха епичен бой за ... зимни якета:))) Интересно ми е колко якета може да облечеш върху себе си, че се биеш за повече? Както и колко банани може да изядеш, без да... оцветиш пейзажа де:)))
   Какви са тези атавистични настроения, каква е тая страст да нараниш този срещу теб? Дали не е някакво ново завръщане към първобитния строй? Дали тази цикличност и спираловидност на времето се повтаря?
   Защо е тази масова истерия и толкова ли е "огладнял" народа или просто бавно, но славно озверява и се връща към началото?
   Не знам, но ми е тъжно... и се чудя защо се получава така...

вторник, 23 ноември 2010 г.

Размисли и страсти....

Наскоро пътувах, отново... До България...

Изумена съм от много неща... И тъжна... И се опитвам да свикна с тази нова страна, която не познавам...
Хората карата безумно, опитвайки се да превърнат новите си летящи килими в купчина скрап, размазвайки  и себе си и тези, които имат нещастието да се намират около тях... Пътищата са осеяни с малки тъжни черни купчинки по които може да се проследи безразсъдството на един народ...
От телевизиите ни заливат турски сериали - къде останаха добрите стари латино сериали???
От всяко второ заведение се чува чалга... и се ветреят цици... Лошо няма, но нещо в повече ми идват... Все пак не съм мъж:)
Новините са пълни с потресаващи събития...
И с Великолепната шесторка...
Ето това е безумие - да събираш пари за нещо, което трябва да е приоритет и грижа на държавата... Да тормозиш хората, като ги караш да отделят последните си пари, залъгвайки ги и показвайки им апокалиптични картини...
И противопоставяйки ги на двойки със стерилитет...Интересна теза битува из пространството, че видиш ли ако двойките с проблеми си осиновят децата от домовете, то те ще се изпразнят...
 Не знам защо обаче не ми се вярва... И си мисля колко е цинично, като един прословут политик, който искаше да направи ин виво деца...
 Странно, аз ли бъркам нещо или света се променя прекалено бързо за мен?

четвъртък, 13 май 2010 г.

Пътешествия...

... Събирам багажа... Какво ли ще забравя отново? Какво ще скрия от себе си? На къде ще поеме душата ми? 
... Тишина...и тъмнина... и търся пътя си в нея... Дали ще го намеря? Или съдбата ще ме срещне? Там, на пътя за Италия, а може би на пътя за България?
...Боли... Понякога жестоко, понякога не я усещам... И хапе, и къса, защото съм далеч...
...Носталгия... Дали е тя, която ме мори или пък самотата? А може би тъгата? Защо е толкова тъмно навън? Как искам да затворя очи и да се върна там... отново в светлината...

сряда, 12 май 2010 г.

Началото...

И така, добре дошли в моето скрито местенце.
Надявам се да ви хареса и да се чувствате удобно тук.

Отдавна мечтаех да започна да пиша отново и съвсем случайно попаднах на място, от което можех да си създам собствен блог. Не знам дали ще пиша дълго или кратко, дали ще е често или рядко, но имах нужда отново да посегна към писането и ето, блога е факт.