четвъртък, 25 ноември 2010 г.

"Не сме народ, а мърша..."

   Толкова много години /писано е 1875-та/, а думите на Дядо Славейков винаги ще имат актуално звучене...
   Защо си мисля така - днес една немска верига стъпи на българския пазар... И настана чудо невидяно - българския народ се изтрепва за едни евтини банани...
   Гледайки новините, попадаме в една апокалиптична картина - майка загубила дете, детето го вдигат на ръце, полузадушено, едва дишащо..., старец, станал в ранни зори, за да чуе "слово", но и да напазарува от евтинките бананчета..., разделени мъж и жена - щото не можел да се пребори мъжа, ама жената успяла да "преплава" морето от тела, разделящи я със заветната стока..., друга пък - дошла "да види хора, хората да видят звяр"...:))))
   Охраната на магазина, като едни видни опълченци се опитват да удържат върха на банановата купа... Блъскани, бити, премазани от озверялата тълпа...
   И над всичко това се носи един глас - "Какви са тези управници, че ни карат да правим това?"
Интересно... Какво ни карат да правим - да се редим по опашки, като онова време с купоните, или да се бием до кръв за едни мизерни банани? Да изпадаме в амок, само при вида на червения етикет за промоция? Да полудяваме от това, че нещо е ново и няма да се задържи дълго евтино?
   Хм, наскоро в същите тези магазини, само че в Германия се случи нещо подобно, само че не за храна, а за парцалки... Добре облечени, спретнати същества от женски пол водиха епичен бой за ... зимни якета:))) Интересно ми е колко якета може да облечеш върху себе си, че се биеш за повече? Както и колко банани може да изядеш, без да... оцветиш пейзажа де:)))
   Какви са тези атавистични настроения, каква е тая страст да нараниш този срещу теб? Дали не е някакво ново завръщане към първобитния строй? Дали тази цикличност и спираловидност на времето се повтаря?
   Защо е тази масова истерия и толкова ли е "огладнял" народа или просто бавно, но славно озверява и се връща към началото?
   Не знам, но ми е тъжно... и се чудя защо се получава така...

вторник, 23 ноември 2010 г.

Размисли и страсти....

Наскоро пътувах, отново... До България...

Изумена съм от много неща... И тъжна... И се опитвам да свикна с тази нова страна, която не познавам...
Хората карата безумно, опитвайки се да превърнат новите си летящи килими в купчина скрап, размазвайки  и себе си и тези, които имат нещастието да се намират около тях... Пътищата са осеяни с малки тъжни черни купчинки по които може да се проследи безразсъдството на един народ...
От телевизиите ни заливат турски сериали - къде останаха добрите стари латино сериали???
От всяко второ заведение се чува чалга... и се ветреят цици... Лошо няма, но нещо в повече ми идват... Все пак не съм мъж:)
Новините са пълни с потресаващи събития...
И с Великолепната шесторка...
Ето това е безумие - да събираш пари за нещо, което трябва да е приоритет и грижа на държавата... Да тормозиш хората, като ги караш да отделят последните си пари, залъгвайки ги и показвайки им апокалиптични картини...
И противопоставяйки ги на двойки със стерилитет...Интересна теза битува из пространството, че видиш ли ако двойките с проблеми си осиновят децата от домовете, то те ще се изпразнят...
 Не знам защо обаче не ми се вярва... И си мисля колко е цинично, като един прословут политик, който искаше да направи ин виво деца...
 Странно, аз ли бъркам нещо или света се променя прекалено бързо за мен?