сряда, 24 септември 2014 г.

Пепеляшка в страната на вълшебните кремове или тъмните потайности на един МОЛ :)

Пепеляшка, като една изтънчена принцеса имаше слабост към красивите МОЛ-ове. Там винаги намираше по нещо интересно за себе си, я нова рокля, я нови обущета, или пък добавяше по нещо към любимата си колекция бижута. И тъй като се чувстваше леко разстроена и депресирана, реши, че трябва все пак по някакъв начин да се почувства добре. Обади се на любимата си приятелка Ариел и се разбраха да се срещнат там. Пепеляшка все пак беше принцеса и като такава, много обичаше да закъснява, но този път за нейна огромна изненада успя да стигне рано в МОЛ-а и реши да се поразходи. Трябва да споменем, че като една истинска принцеса, тя имаше невероятна коса, страхотна кожа и не употребяваше почти никаква козметика. Царските гримьори ужасно много й се сърдеха, когато трябваше да я подготвят за бал, защото тя отказваше да прилича на коледен сладкиш :) Докато зяпаше по разкошно подредените витрини и се чудеше къде точно да инвестира парите на баща си, пред погледа й се появи фина мъжка ръка, с дълги пръсти, която стискаше някаква вълшебна тубичка. Пепеляшка понечи да отмине, но младият мъж беше толкова настоятелен, че се наложи да спре рязко, за да не мине през него. В интерес на истината мъжът си заслужаваше спирането и Пепеляшка изчака да чуе какво иска от нея. - Госпожице, може ли един въпрос? - веднага атакува младежът... - Щом е един, може, - реши да бъде благосклонна принцесата, все пак нямаше какво да прави, а разговорът започна обещаващо... - Може ли да ви предложа един разкошен крем? - продължи младежът - О, благодаря ви, - отвърна Пепеляшка, - но не ползвам такива неща. - Елате при мен, отделете ми малко време, - помоли пак момъка. - О, добре, но само за малко... Младежът пипна кожата на ръката на Пепеляшка - това беше почти като милувка - и промърмори под нос - Това ще е прекалено лепкаво. Позволете да ви предложа нещо друго, което е по-добро за вас. И бръкна в едно малко бурканче, пълно със синя материя. Пепеляшка леко се притесни, все пак не е добре да си имаш срещи с магии, а и опитът от приятелския й кръг показваше изненадващи бракове след среща с тъмната материя, затова подаде едва едва ръка. Любезният момък мацна с една пръчица нещо синьо, на едри зрънца и я помоли да разтърка ръце. Пепеляшка с огромна неохота се подчини. Материята беше много особена, странно хлъзгава, но миришеше приятно. - Това са специални соли от Омагьосаното езеро, те ще направят кожата ви още по-мека и по-нежна и ще накарат всички принцове да падат в краката ви. - Но аз не ползвам такива неща, а и за какво са ми всички принцове? Трябва ми само един - засмя се Пепеляшка... - Е, всяка принцеса има нужда да се чувства красива и да бъде заобиколена от много мъже. - О, аз не съм ли красива? - Хм, любезна, а вие кога за последен път михте ръцете си? Погледнете какво остава тук! Не може така да се отнасяте към прелестната си кожа! Това е кощунство, всяка жена трябва да ползва такива неща, за да стане още по-нежна и ефирна. - Но аз съм нежна и ефирна. - О, сега ще ви предложа нещо друго, специално - като амброзия. Ето, сложете това на ръцете си. Усещате ли аромата? Прелестен е, нали? - Хм, младежо, какво се опитвате тук да ме баламосвате. Нищо не усещам. - Но как може така да не искате да ползвате моята съвършена козметика? - Младежо, вие сте срещнали единствената принцеса, която не желае и не ползва никаква козметика. Как очаквате да се почувствам поласкана, като вие през цялото време се опитвате да ми кажете колко съм грозна... Ядоса се Пепеляшка, обърна гръб на момъка и продължи да се разхожда. Денят завърши с две невероятни рокли, един пръстен с диаманти и дълго матине с Ариел...