викам те настойчиво,
сякаш времето бяга,
а ти си застинала в него...
Ръцете ти шарят по китките,
бързат да свършат работа,
за да замесят онези прекрасни
дъхави закуски, които обичам...
Спираш, преди да тръгнеш,
заръчваш ми да се пазя,
да заключа вратата и тръгваш
с усмивка към новия ден...
Чакам те, чакам да се върнеш,
да се сгуша в ръцете мазолести,
да усетя, че ти си там и смеейки се
да си изпрося пиленце...
Чакам те и те търся,
в цветята до портата,
чакам те и те търся, да ме научиш
как да се справя с новия ден,
чакам те и те търся,
на полето сред разцъфналите макове,
чакам те и те търся
да пристъпиш през прага,
да се усмихнеш и да ме прегърнеш...
Чакам те и те търся и застивам на прага,
стори ми се, че чувам гласа ти...
Търся те... Ще се видим ли пак?
Търся те... Обичам те...
