сряда, 30 декември 2015 г.

* * *

Не знам дали искам да правя равносметка на годината, беше лоша, дори завърши лошо... Не знам дали искам да й благодаря или никога повече да не чуя за нея... Научих, че приятелите, в повечето случаи са такива, само на думи, докато не попаднеш в беда, тогава откриваш кой застава до теб - тази година ми даде такова приятелство, от неочаквано място - това е най-големият ми дар. Научих, че да подадеш ръка на някой, понякога може да бъде най-голямата ти грешка, а може и да спаси живот... За второто съм благодарна, за първото - време беше да се науча, че не всичко, което блести е злато... Разделих се с "приятели", за което съм благодарна, научих си урока... Заминаха приятели, което ме натъжи, но знам, че те са там и въпреки разстоянията и часовата разлика, ще бъдат там, за мен, защото държим един на друг... Научих, че мога да нося планини на раменете си, но се уморих да бъда Атлас... бих искала някой друг да ги поноси вместо мен... Научих, че имам още много красота в мен, която да споделя със света, благодаря за това на съдбата... Научих житейски уроци по трудния начин, но въпреки всичко спечелих - къде опит, къде обица, къде други неща... Научих, че човек въпреки всичко понякога трябва да бъде егоист и да не се раздава с пълни шепи, но не научих аз как да го правя... Научих, че въпреки всичко имам най-хубавото нещо на света - любов и прекрасни деца... Научих, че смехът им лекува и дори да се смея през сълзи, олеква... Благодаря им за този урок! Някой ден ще разбера дали и на тази година трябва да благодаря... Бъдете здрави, обичайте се, ценете това, което имате!