на твоята къща...
Пристъпвам на пръсти през вратата,
търся те, в тишината на деня...
Виждам сенките, които пълзят по стените,
викам те тихо и протягам ръце...
За да обгърна празнотата...
Търся те в дъхавите праскови,
в розите на двора...
Прокарвам пръсти по кората на ябълката,
навеждам се да помириша зюмбюлите
и те търся...
Знам, че си някъде там,
заета с дневната работа,
но не те откривам...
Тичам из двора и тихо шептя името ти...
Но ми отговаря само тишината...
Търся те, но откривам само пустота...
Сънувам те... Сънувам как ме викаш....
И искам да те прегърна,
но не успявам...
Сънувам те, там на прага,
с дъхава праскова в ръце,
засмяна, да махаш с ръка...
