Завръщане...

Два часа ме делят от любимите хора,
два часа да докосна отново сърцето си,
два часа, да прегърна мама и татко,
два часа, да целуна баба...
Два часа, да прокарам ръце
по кипариса в двора...
Два часа, да помириша нарцисите...
Два часа, за да се разходя по калдаръмените улици,
два часа, за да се срещна с историята...
Два часа, за да погледам гълъбите на покрива,
два часа, за да откъсна люляк пред входа...
Два часа да събера сърцето си,
за да го разпилея отново, когато се завърна...

* * *

Светлината докосва тишината на нощта...
А после гали косите ти...
Разсветлява и тъмницата бяга от очите ти...
Преплитам пръсти с твоите,
протягам се и докосвам устните ти...
Белотата на кожата ти ме учудва...
Сякаш сияеш в тъмнината...
Или любовта те озарява?
Опитвам се да те стигна,
но сякаш се гоним като сенките
по стената...
Тишината е оглушителна,
отекна въздишка и сякаш
се пръсна сърцето ми...
Черно и бяло се вплитат в душата ми,
 а тъгата покрива очите ми...