понеделник, 21 юли 2014 г.

* * *

Тишината навън понякога може да бъде толкова оглушителна... Затварям очи, протягам ръка и те търся... Къде си? Сърцето ми плахо препуска в ритъма на дъжда... А сълзите се стичат бавно... Навън е тъмно, като в душата ми... По прозореца се стичат перлени капки... Аз ли плача така? Или просто природата ме прегръща? Чувам стон... Аз ли бях? Или тя? Тъмно е... И вали... И боли...

Няма коментари:

Публикуване на коментар