* * *
Тишината навън понякога може да бъде толкова оглушителна...
Затварям очи, протягам ръка и те търся... Къде си?
Сърцето ми плахо препуска в ритъма на дъжда... А сълзите се стичат бавно...
Навън е тъмно, като в душата ми... По прозореца се стичат перлени капки...
Аз ли плача така? Или просто природата ме прегръща?
Чувам стон... Аз ли бях? Или тя? Тъмно е... И вали...
И боли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар