петък, 11 януари 2013 г.

Свободата Санчо, свободата...

От няколко дни из интернет пространството валят едни невероятни публикации и започвам да се чудя дали аз живея в някакво друго общество, друг свят, или просто прекалената свобода в България заминава в някаква странна посока, там, където преминава в слободия или нещо друго... Първата шокираща новина беше, след като дълго време четох за войната между Булсатком и бТВ, и която ескалира в спирането на националната медия за абонатите на кабелната телевизия /не, че някой загуби много от това, че не я гледа/, и беше последвано от влизане в офисите на Булсатком, арестуване на журналисти и обвинения в злоупотреби и криене на данъци. Все си мислех, че в нормалните държави първо се правят разследвания и след това се арестува някой или пък се прилага такъв масиран натиск, ако има някаква причина. Не мога да разбера неистовата борба на бТВ за монопол на пазара, извиване на ръце, и натиск да се плаща за нещо, което вече е безплатно - все пак води се национална телевизия. Национална телевизия, която в 99% от времето си предава турски сериали. Останах потресена, когато се прибрах за празниците и установих, че програмата на тази телевизия се състои от 10 сериала, от които нито един европейски, или български - всичко беше турско. Нямам нищо против турската телевизия или киното им - имат невероятно стойностни игрални филми, но за Бога, това е българска национална телевизия и в нея няма абсолютно нищо българско... Това ме потриса. Тук, където живея, всичко е дублирано на немски, дават разнообразни неща, от цял свят, но никога, по никакъв повод, не е взимал превес нечий друг телевизионен компонент. Всички са представени по равно, а не е като да нямат приоритет турците... Втората шокираща новина беше смъртта на две жени, предизвикана при катастрофа със служебен автобус на фирмата, в която работи брат ми. Може би нямаше да разбера, или да не обърна внимание, но все пак е по път за неговата работа. Нормално е да се притесня, тъй като инцидента е станал заради дупка на пътя. Дупка, която ако някой беше запълнил както трябва или ако държава, община и различните служби си вършеха работата както трябва, сега нямаше да е причината за две почернени семейства... Какъв беше още по-големия шок, който изпитах, след като на следващия ден прочетох, че след спешна експертиза видиш ли, дупката не била виновна и с това държавата си изми ръцете от своята некадърност и безотговорност... А тези жени загубиха живота си... Ден по-късно, дупката я няма вече. И стана като в онази прословута фраза на Сталин - няма дупка, няма проблем... А пътищата на родната страна продължават да са капан за шофьорите. Тази година попътувахме доста и съм ужасена, че парите, които всеки плаща било то за винетки, било то за данъци, потъват в държавната хазна, а пътищата са кратер до кратер. Да, лесно е да се каже - несъобразена скорост, но дори и нормално да караш, дори и със съобразената скорост - като се появи изневиделица огромен кратер на пътя, какво можеш да направиш? Да не говорим, че често се събират и други фактори - лед, вода, сняг... Какво може да направи човек в този случай? Как да съобразиш какво те чака след следващия завой? Това е ужасно и безотговорно... В същото време България загива, защото раждаемостта намалява. От години имаме отрицателен прираст, а сега нещата са просто ужасни... И на фона на тази липса на деца... оставяме дупки-убийци по пътищата... Третото шокиращо съобщение в пресата беше, че човека, поставил портрета на варненския кмет в огромните дупки е получил полицейско предупреждение за глоба до 15 000 лв... И това, защото е изразил някаква гражданска позиция... И някак на фона на всичко това започвам да се чудя аз ли съм сбъркана, или света ми отива нанякъде...