петък, 13 февруари 2015 г.

* * *

До теб сърцето ми пулсира,

до теб отварям аз очи,

денят ми в тебе се намира,

и слънцето за теб искри...


Отново една обикновена вечер... Отново се приготвяме да излезем на поредното парти...
Чувам как се приготвяш и очаквам с нетърпение да видя любимото лице.
Да се огледам в синевата на очите ти, да заровя умореното си лице в косите ти...
Из къщата се носи твоето ухание - гардении и онази особена нотка любов,
която усещам навсякъде и във всичко, което правиш.
Звучи музика... Дали е в главата ми или си пуснала пак любимото си парче?
Чувам забързаните ти стъпки и се появяваш - експлозия от цветове!
Красива си, в изисканата си червена рокля, а лицето ти грее в тоновете
на любимия ти опушено сив грим...
Протягам ръце и ти потъваш в прегръдката ми.
Докосвам нежно устните ти и вдишвам аромата на тялото ти...
Преплитам пръсти в твоите и краката ми съвсем естествено се понасят
в ритъма на танца...
Докосвам те нежно и сърцето ми пее с Ерик Клептън Wonderful Tonight



четвъртък, 12 февруари 2015 г.

На Ирена ...*

Не ми е тъжно.
Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи. (caribiana)


Ожулих колената да се моля,
за мъничко любов и знам,
че време ми е вече,
да се справя с тази самота...
Тъгата ще остане,
като спътница вярна,
но ще ми дава сили, напред да вървя...
Ще намеря сили в себе си, да открия отново онова,
което на крака ме изправя и ме кара да съм добра...
Ще намеря новото утре,
ще открия сега,
как отново да бъда цяла
и да прогоня тази тъга...
В тишината на синята вечер,
ще намеря път към дома...