вторник, 4 юли 2017 г.

* * *

Краката ми се носят по забързаните улици
и търсят пътя към теб.
В главата ми звучи мелодия,
която ме следва от детството...
Помня смеха ти,
помня очите ти,
помня ръцете ти,
напукани и с мазоли,
но все така нежни и любящи...
Сънувам двора на село,
миризмата на твоите банички,
сънувам цветята ти...
Влизам насън в оранжерията
и крада дъхави домати...
Търся те сред слънчогледите,
но съм загубила картата,
с която да те намеря...
Прегръщам сенките,
защото не мога да те докосна
и мечтая за времето,
когато пак ще ми се усмихнеш....

неделя, 23 април 2017 г.

На баба...

Стоя на прага и те чакам,
викам те настойчиво,
сякаш времето бяга,
а ти си застинала в него...
Ръцете ти шарят по китките,
бързат да свършат работа,
за да замесят онези прекрасни
дъхави закуски, които обичам...
Спираш, преди да тръгнеш,
заръчваш ми да се пазя,
да заключа вратата и тръгваш
с усмивка към новия ден...
Чакам те, чакам да се върнеш,
да се сгуша в ръцете мазолести,
да усетя, че ти си там и смеейки се
да си изпрося пиленце...
Чакам те и те търся,
в цветята до портата,
чакам те и те търся, да ме научиш
как да се справя с новия ден,
чакам те и те търся,
на полето сред разцъфналите макове,
чакам те и те търся
да пристъпиш през прага,
да се усмихнеш и да ме прегърнеш...
Чакам те и те търся и застивам на прага,
стори ми се, че чувам гласа ти...
Търся те... Ще се видим ли пак?
Търся те... Обичам те...


Носталгично...

Разхождам се бавно по алеята
на крайбрежната улица 
и дишам с пълни гърди
въздуха, пропит от сълзите на вятъра...
Чайки се стрелкат над главата ми
и се гмурват стремително 
в безбрежното зелено
на водите в залива...
Душата ми се рее стремително
във високото и мечтае за свободата
на лятното слънце...
Косата ми се разпилява по вятъра
и улавя дъха на морето...
В краката ми плискат вълните,
които се борят с пясъка,
за да погалят нежно
черупките на мидите...
Затварям очи и се понасям
на крилете на птиците
над безбрежната шир... 
В очакване да бъда докосната
от ръцете ти...








сряда, 22 февруари 2017 г.

На баба...

Всяка нощ се връщам на прага
на твоята къща...
Пристъпвам на пръсти през вратата,
търся те, в тишината на деня...
Виждам сенките, които пълзят по стените,
викам те тихо и протягам ръце...
За да обгърна празнотата...
Търся те в дъхавите праскови,
в розите на двора...
Прокарвам пръсти по кората на ябълката,
навеждам се да помириша зюмбюлите
и те търся...
Знам, че си някъде там,
заета с дневната работа,
но не те откривам...
Тичам из двора и тихо шептя името ти...
Но ми отговаря само тишината...
Търся те, но откривам само пустота...
Сънувам те... Сънувам как ме викаш....
И искам да те прегърна,
но не успявам...
Сънувам те, там на прага,
с дъхава праскова в ръце,
засмяна, да махаш с ръка...



сряда, 25 януари 2017 г.

Завръщане...

Два часа ме делят от любимите хора,
два часа да докосна отново сърцето си,
два часа, да прегърна мама и татко,
два часа, да целуна баба...
Два часа, да прокарам ръце
по кипариса в двора...
Два часа, да помириша нарцисите...
Два часа, за да се разходя по калдаръмените улици,
два часа, за да се срещна с историята...
Два часа, за да погледам гълъбите на покрива,
два часа, за да откъсна люляк пред входа...
Два часа да събера сърцето си,
за да го разпилея отново, когато се завърна...



вторник, 24 януари 2017 г.

* * *

Светлината докосва тишината на нощта...
А после гали косите ти...
Разсветлява и тъмницата бяга от очите ти...
Преплитам пръсти с твоите,
протягам се и докосвам устните ти...
Белотата на кожата ти ме учудва...
Сякаш сияеш в тъмнината...
Или любовта те озарява?
Опитвам се да те стигна,
но сякаш се гоним като сенките
по стената...
Тишината е оглушителна,
отекна въздишка и сякаш
се пръсна сърцето ми...
Черно и бяло се вплитат в душата ми,
 а тъгата покрива очите ми...

събота, 3 декември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима... - част трета - Ла Валета

И така, част трета - Ла Валета - столицата на красивата Малта. След кратка почивка продължаваме нататък - каквото и да кажа за Ла Валета, вероятно ще бъде малко, много красив град, но вече стана ясно, че в Малта всичко е красиво :)
Валета - поглед от Слима


Както вече споменах, в Малта има изключително много храмове, та Валета не прави изключение, рицарите от Ордена на Св. Йоан са оставили своя отпечатък тук доста осезателно. Наречена е "Град на дворци, построен от джентълмени за джентълмени". Валета има изключително интересна мрежа от улици, която представлява своего рода естествен климатик на града :)
Всичко във Валета е изпипано до последния детайл, влюбена съм във вратите на къщите - всяка има характерна специфична метална дръжка, с която да почукаш на вратата :) Детайлите са най-различни, материята също и всичко е и.очарователно и изящно в своята изработка. Човек може да види причудливи елементи, а всичко това е подплатено с прословутия малтийски кръст :)


 В почти всеки край на Валета има укрепления, на които има бойници. Валета е едно от най-големите естествени пристанища в света, там могат спокойно да акостират различни кораби, без да има проблем с дълбочината. Най-красивият изглед се открива от така наречените Барака Гардънс- изключително красива градина, както споменах вече преди това, в Малта няма естествен водоизточник. Тук грижовни ръце са сътворили истински оазис от растения и фонтани. А гледката към пристанището спира дъха.


Барака гардънс
Тук всеки ден в определени часове, оръдията отбелязват часа. Признавам си, това не ми подейства толкова впечатляващо, колкото влизането на пътнически кораб в самото пристанище. Доста внушителна гледка е. Както и яхтите, закотвени на отсрещната страна на залива. Истински малки бижута :)

 Гледката на огромния кораб, влизащ в пристанището ме накара да се замисля за историята на тази малка островна държава, преминала през толкова бури и препятствия и въпреки това, превърнала се в интересно и забележително място, което може да предложи изключително много за разглеждане и научаване. Не знам как точно са творили всички
обитатели на острова, но строителството тук е впечатляващо и спиращо дъха. Пристанището е

 построено високо и създава усещането, че се рееш над корабите. Разбираемо е, защо са успели толкова дълго да предпазят острова от чуждо нашествие, а също така и да предложат добра база за търговия :)




По улиците на Валета човек може да открие много интересни места, а и има такива малки, скрити богатства - кокетни улици, старинни сгради, малки ресторантчета, кафенета, паметници на известни личности, буквално всичко е превърнато в история и е почетено с уважение. Даже има табелка за престоя на Наполеон, който е бил на острова за цели 7 /седем/ дни :)
 Навсякъде е пълно с религиозни символи и човек може да се моли всеки ден от годината в различен храм :) Най-величествен от тях обаче е Храмът "Св. Йоан Кръстител", която е била построена за нуждите на рицарите хоспиталиери. Интересен факт е, че на фасадата на църквата има три часовника. Само единият показва времето, останалите показват деня и датата. Те имат за цел да объркат дявола и той да не успее да дойде навреме за службата.

Часовниците на фасадата


Катедралата Св. Йоан Кръстител

 Дори и да искам, не бих могла да пресъздам с думи красотата на самата катедрала. Това е място, което трябва да се види и съпреживее. Построена е в бароков стил, всичко в нея е изпипано до последния детайл - от фризовете по стените, до мраморните подове, изпълнени с религиозни сцени. Подът на самата катедрала е определян като един от най-красивите подове в света. Той е съставен от 375 надгробни мраморни плочи, които изобразяват гербовете и делата на най-знатните рицари на ордена. Стените за рисувани с невероятно майсторство. В самата катедрала се съхраняват картини на Караваджо и Мария Прети.

 Навсякъде се вижда малтийския кръст, преплетен с френската лилия.
Надгробни плочи
 А религиозните сцени са преплетени с благодарност към знатните рицари-дарители на ордена.

 В Катедралата се съхраняват и всички бойни знамена на Малта, претърпяли различни сражения. Има специална зала, в която са поставени, с описание на самото знаме, повода при който е носено, както и портрети на Великите Магистри.

 Катедралата е интересно разпределена - има различни капели, като всяка е посветена на различните националности рицари, които са служили в ордена. Колкото по-близо си до центъра, толкова по-старши представител си в ордена и толкова по-богат. Френската, италиянската и арагонската капели са най-близо до олтара, те са били най-добре представени.

Фламандски гоблен


 В самата катедрала има различни отделения, в които се съхраняват специалните хорови книги на ордена, съхраняват се религиозни одежди, използвани при специални церемонии. Изработени са от коприна и сатен, изпъстрени с богати бродерии, често третирани със злато и сребро. Цветовете на всеки комплект одежди са внимателно подбирани, съобразно църковния календар. В храма се намира колекция и от фламандски гоблени. 
Всичко тук говори за пищност и богатство.



Предполагам, че има още доста какво да се види в самата Валета, въпреки че не е голям град сам по себе си, но въпреки това има много места, които да се посетят и да се разгледат. За сега обаче толкова от мен :) Продължаваме нататък....