* * *

Събрах писмата до теб в кутия от шапки,

на дъното на куфара ми лежат светове,

в които ръцете ми срещат ръцете ти,

а не ни разделя бездна.

Загърнах се в шал от надежда,

пристъпила с боси нозе,

в ливада от щастие,

но за жалост посрещна ме

празна гара и дъжд от сълзи...

 * * *

Чаша вино, писък на нощна птица...
цигара, отблясъци в мрака,
самотна сълза по страната се стича...
Писък на влак, забравена гара,
спомен за някой, отдавна заминал...

29.10.22

 * * *

Принцесата е уморена,

да бъде все на висота,

от балове, тиари, от светска суета...

Принцесата мечтае... за малко тишина,

за топлата прегръдка на нощта,

където да остане за малко насаме...

Принцесата мечтае да бъде просто жена

без тежките товари на деня....

Принцесата е уморена от светска суета...

10.11.2021

 Ноктюрно

* * *

Вървя по улиците пусти,

отеква в тишината на деня,

шума на тъжните ми стъпки ...

Листата стенат за дома

и правят дните ми по-тъжни.

Тъгата сграбчила е в тънките си пръсти,

съня, душата ми, деня...

и трескаво притиска ме в мъгла...

Изгубила съм пътя си

и трудно ми е да се спра,

не мога дъх да си поема

и цялата потъвам пак в тъга...

Целува залеза нощта,

светът се готви да си ляга,

а зад клепачите ми бяга самота...

28.10.21

Гея

 Коледен календар от рула от тоалетна хартия :)

Много обичам да си майсторя разни неща и понеже работя в градина, реших, че трябва да измисля нещо лесно, но ефектно, за да отбележим първият Адвент и децата да получат малки подаръци, без все пак да се затрудняват много с отварянето или със самият календар. Естествено, нали съм си плюшкин и винаги съм събирала разни неща, та най-често събираният артикул у нас е ролката, която остава от тоалетната хартия. Имам си една голяяяма торба, в която събирам и често правя различни неща с тях. А по Коледа са ми особено любими и полезни, винаги влизат в украсата. Правя от тях малки шапчици, които служат за украса на шишета или висят по коледната елха. Могат да бъдат използвани също, за да рисувате с малки деца - сплескани под формата на сърчице или нарязани като паячета, глухарчета или както ви е най-лесно на вас. Изобщо ролките винаги влизат в употреба и се получават чудесни неща от тях. И така, ако сте събрали достатъчно ролки - трябват ви 24 - за целта същата работа вършат и ролките от кухненска хартия, нарязани на две или три, можете да започнете с приготвянето на коледния календар.

Държа да отбележа, че при мен винаги се започва с една идея, а в процеса на работа винаги се оказва нещо съвсем различно. Та и тук така - мислех да взема една пръчка, на която да сложа да висят малките пакетчета, после мислех да ги залепя на нещо като плакат от картон, който да украся, а в крайна сметка се получи елха, която украсих с пакетчетата :)

Началото е лесно - вземате си опаковъчна хартия - може да бъде едноцветна, с коледни елементи, може да бъде шарена, изцяло от вас зависи. Аз реших да е едноцветна, за да мога после да залепя стикери с номерата и дребни украси - камбанки, снежинки или нещо подобно. Изрязвате си парче от хартията и със сухо лепило намазвате опаковачната хартия и я залепяте на ролката. Аз си измерих по самата ролка колко трябва да е голяма хартията за опаковане и след това си изрязах 24 парчета. Така намалих времето за опаковане :) После подгъвате - получава се нещо като бонбон първоначално, след това вкарвате навътре остатъка от хартията и първоначалният вид е готов. След това леко сплесквате ролката през средата и може да подгънете, за да се получи нещо като капаче. Поставяте вътре пълнежа на календара и след това затваряте. Вътре може да се поставят дребни лего части, малки канцеларски материали, бонбони, малки шоколадчета или дребни подаръчета, фиби, ластици, общо взето малки нещица.

Ето така изглежда вашата готова продукция :) След това от вас зависи как ще ги прикрепите - дали ще е на плакат, дали ще висят, дали ще е на нещо друго. Аз избрах да направя конус, за да прилича на коледна елха. Признавам си, доста се затрудних, защото картонът се оказа труден за залепяне - сложих двойно лепящо тиксо, а след това добавих малко топъл силикон, защото не бях сигурна дали ще издържи. Ако искате да е по-стабилна конструкцията, може да го направите като пирамида - т.е. вътре да е пълно и плътно, аз не го направих, но пък и така ми се получи :)

След това, като сте готови с конуса, може да си разпределите горе долу пакетчетата, за да ви се получи равномерно разпределението. Моето, поне по мое виждане не е съвсем идеално :) Но като за първи път е повече от прекрасно :) Реших да ги залепя с горещ силикон, оказа се най-удачното решение, понеже преди това завързах пакетчетата с връвчици, които не прецених, че ще пречат ако е с двойно лепящо тиксо. Но силикона се оказа добро решение, здраво се захващат. Само докато работите, внимавайте, защото доста пари :)

След като сте готови с подредбата на пакетчетата, остава само да украсите готовият продукт :) Може да използвате въображението си и да се развихрите върху картона. Приятно творене!

#stayathome

От както е започнало извънредното положение, рядко пиша, не ми се спори с никой дали мерките са правилни, дали не са, дали това е пътя или не. Обаче като сравнявам пътя на различните държави, до сега в България всичко върви сравнително кротко и добре. Не знам колко време ще продължи, никой не знае, но не е човешко - нито седенето в къщи, нито пък да си като луд екстремист и да излезеш навън, за да пробваш дали теориите ще се оправдаят. Знам само, че в този случай не мога да приема нито тъмните и мистериозни теории, че някой нарочно убива световната икономика, нито мога да приема, че някой, нормален, разумен човек, ще твърди, че 5 г мрежите му са виновни или че илюминатите имат план за разрушаване на света и изграждане на едно ново общество. Няма да обяснявам мотивите си, но вярвам, че все пак има някой там, който разбира повече от мен какво да се направи. И ако от мен и моето семейство зависи да му помогна да спре този ужас, то бих го направила с най-голямо удоволствие. Преди известно време няколко медицински сестри излязоха на протест. Тогава нашето мило общество ги оплю, заяви, че са изкукали, че не заслужават по-високи заплати, че не може да искат такива неща, как така се осмеляват те да протестират... И както винаги протестът на едно важно звено от едно уж функциониращо общество потъна неусетно. Така беше и за лекарите... Така беше и за учителите... Така е и за още доста отрасли в нашата мила родина. Оказва се, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Само че, в един момент палачинката се обръща и ние опираме до точно тези давещи се, които в някакъв момент имаха нужда от нас. Сега ги наричаме герои на нашето време, ангели, пляскаме им от терасата, възхищаваме им се, пожелаваме им да са здрави, а до вчера ги биехме и ги наричахме мръсни печалбари... Не знам да има друго цивилизовано европейско общество, което да постъпва по този начин с най-важните хора в структурата на съвремието си. И вероятно няма да открия такова. Мога само да кажа, че човекът е човек, дори и да е убит от системата, дори и да няма причина да ходи на работа, когато тази система го призове, той отива да изпълни дълга си. Въпреки страха, въпреки боя, въпреки хората, въпреки самата система... Защото е просто човек, който обича професията си. И много често за съжаление не се замисляме, когато вдигнем ръка, когато нагрубим, когато оплюем някой, че утре, в онзи утрешен труден момент, той може да бъде единствената ни надежда да бъдем спасени, дори с цената на неговия живот...
Днес трябваше да отида на работа. До вчера нямах маска, налага ми се обаче вече да я слагам. Бях с нея само 6 часа. След носенето й, вече имах клаустрофобия, главоболие, боляха ме ушите от ластиците и не можех да дишам. Сутринта излязох усмихната, окуражена от факта, че имам някаква защита и все пак помагам да няма заразени. На шестият час вече исках да убия някой. А тези хора, те я носят на смени от 14 часа. За мен, те са не само герои, те са изключително издържливи стоици, които знаят какво правят и в името на какво го правят. Мога само да бъда благодарна за това и да им пожелая много много да са здрави и дай Боже да нямат толкова много работа! Аз от сърце им благодаря за работата и за силите, които притежават!
А вие, вие стойте в къщи, пазете се, не прекалявайте и по възможност оставете тези хора в къщи също, спестете им дежурството от 14, 24 часа. Може да опитате как ще се чувствате след 14 часа носене на маска. Повярвайте, не е лесно и може би ще ви накара да се замислите преди да направите нещо глупаво...

***

Студено е...
Вали...
Ръцете ми търсят ръцете ти...
Ситни капчици се стичат по лицето ми...
Дъжд или сълзи?
Самотна съм...
Боли...
Болката във мен крещи...
Обичай ме...
Прости...