неделя, 23 април 2017 г.

На баба...

Стоя на прага и те чакам,
викам те настойчиво,
сякаш времето бяга,
а ти си застинала в него...
Ръцете ти шарят по китките,
бързат да свършат работа,
за да замесят онези прекрасни
дъхави закуски, които обичам...
Спираш, преди да тръгнеш,
заръчваш ми да се пазя,
да заключа вратата и тръгваш
с усмивка към новия ден...
Чакам те, чакам да се върнеш,
да се сгуша в ръцете мазолести,
да усетя, че ти си там и смеейки се
да си изпрося пиленце...
Чакам те и те търся,
в цветята до портата,
чакам те и те търся, да ме научиш
как да се справя с новия ден,
чакам те и те търся,
на полето сред разцъфналите макове,
чакам те и те търся
да пристъпиш през прага,
да се усмихнеш и да ме прегърнеш...
Чакам те и те търся и застивам на прага,
стори ми се, че чувам гласа ти...
Търся те... Ще се видим ли пак?
Търся те... Обичам те...


Носталгично...

Разхождам се бавно по алеята
на крайбрежната улица 
и дишам с пълни гърди
въздуха, пропит от сълзите на вятъра...
Чайки се стрелкат над главата ми
и се гмурват стремително 
в безбрежното зелено
на водите в залива...
Душата ми се рее стремително
във високото и мечтае за свободата
на лятното слънце...
Косата ми се разпилява по вятъра
и улавя дъха на морето...
В краката ми плискат вълните,
които се борят с пясъка,
за да погалят нежно
черупките на мидите...
Затварям очи и се понасям
на крилете на птиците
над безбрежната шир... 
В очакване да бъда докосната
от ръцете ти...








сряда, 22 февруари 2017 г.

На баба...

Всяка нощ се връщам на прага
на твоята къща...
Пристъпвам на пръсти през вратата,
търся те, в тишината на деня...
Виждам сенките, които пълзят по стените,
викам те тихо и протягам ръце...
За да обгърна празнотата...
Търся те в дъхавите праскови,
в розите на двора...
Прокарвам пръсти по кората на ябълката,
навеждам се да помириша зюмбюлите
и те търся...
Знам, че си някъде там,
заета с дневната работа,
но не те откривам...
Тичам из двора и тихо шептя името ти...
Но ми отговаря само тишината...
Търся те, но откривам само пустота...
Сънувам те... Сънувам как ме викаш....
И искам да те прегърна,
но не успявам...
Сънувам те, там на прага,
с дъхава праскова в ръце,
засмяна, да махаш с ръка...



сряда, 25 януари 2017 г.

Завръщане...

Два часа ме делят от любимите хора,
два часа да докосна отново сърцето си,
два часа, да прегърна мама и татко,
два часа, да целуна баба...
Два часа, да прокарам ръце
по кипариса в двора...
Два часа, да помириша нарцисите...
Два часа, за да се разходя по калдаръмените улици,
два часа, за да се срещна с историята...
Два часа, за да погледам гълъбите на покрива,
два часа, за да откъсна люляк пред входа...
Два часа да събера сърцето си,
за да го разпилея отново, когато се завърна...



вторник, 24 януари 2017 г.

* * *

Светлината докосва тишината на нощта...
А после гали косите ти...
Разсветлява и тъмницата бяга от очите ти...
Преплитам пръсти с твоите,
протягам се и докосвам устните ти...
Белотата на кожата ти ме учудва...
Сякаш сияеш в тъмнината...
Или любовта те озарява?
Опитвам се да те стигна,
но сякаш се гоним като сенките
по стената...
Тишината е оглушителна,
отекна въздишка и сякаш
се пръсна сърцето ми...
Черно и бяло се вплитат в душата ми,
 а тъгата покрива очите ми...

събота, 3 декември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима... - част трета - Ла Валета

И така, част трета - Ла Валета - столицата на красивата Малта. След кратка почивка продължаваме нататък - каквото и да кажа за Ла Валета, вероятно ще бъде малко, много красив град, но вече стана ясно, че в Малта всичко е красиво :)
Валета - поглед от Слима


Както вече споменах, в Малта има изключително много храмове, та Валета не прави изключение, рицарите от Ордена на Св. Йоан са оставили своя отпечатък тук доста осезателно. Наречена е "Град на дворци, построен от джентълмени за джентълмени". Валета има изключително интересна мрежа от улици, която представлява своего рода естествен климатик на града :)
Всичко във Валета е изпипано до последния детайл, влюбена съм във вратите на къщите - всяка има характерна специфична метална дръжка, с която да почукаш на вратата :) Детайлите са най-различни, материята също и всичко е и.очарователно и изящно в своята изработка. Човек може да види причудливи елементи, а всичко това е подплатено с прословутия малтийски кръст :)


 В почти всеки край на Валета има укрепления, на които има бойници. Валета е едно от най-големите естествени пристанища в света, там могат спокойно да акостират различни кораби, без да има проблем с дълбочината. Най-красивият изглед се открива от така наречените Барака Гардънс- изключително красива градина, както споменах вече преди това, в Малта няма естествен водоизточник. Тук грижовни ръце са сътворили истински оазис от растения и фонтани. А гледката към пристанището спира дъха.


Барака гардънс
Тук всеки ден в определени часове, оръдията отбелязват часа. Признавам си, това не ми подейства толкова впечатляващо, колкото влизането на пътнически кораб в самото пристанище. Доста внушителна гледка е. Както и яхтите, закотвени на отсрещната страна на залива. Истински малки бижута :)

 Гледката на огромния кораб, влизащ в пристанището ме накара да се замисля за историята на тази малка островна държава, преминала през толкова бури и препятствия и въпреки това, превърнала се в интересно и забележително място, което може да предложи изключително много за разглеждане и научаване. Не знам как точно са творили всички
обитатели на острова, но строителството тук е впечатляващо и спиращо дъха. Пристанището е

 построено високо и създава усещането, че се рееш над корабите. Разбираемо е, защо са успели толкова дълго да предпазят острова от чуждо нашествие, а също така и да предложат добра база за търговия :)




По улиците на Валета човек може да открие много интересни места, а и има такива малки, скрити богатства - кокетни улици, старинни сгради, малки ресторантчета, кафенета, паметници на известни личности, буквално всичко е превърнато в история и е почетено с уважение. Даже има табелка за престоя на Наполеон, който е бил на острова за цели 7 /седем/ дни :)
 Навсякъде е пълно с религиозни символи и човек може да се моли всеки ден от годината в различен храм :) Най-величествен от тях обаче е Храмът "Св. Йоан Кръстител", която е била построена за нуждите на рицарите хоспиталиери. Интересен факт е, че на фасадата на църквата има три часовника. Само единият показва времето, останалите показват деня и датата. Те имат за цел да объркат дявола и той да не успее да дойде навреме за службата.

Часовниците на фасадата


Катедралата Св. Йоан Кръстител

 Дори и да искам, не бих могла да пресъздам с думи красотата на самата катедрала. Това е място, което трябва да се види и съпреживее. Построена е в бароков стил, всичко в нея е изпипано до последния детайл - от фризовете по стените, до мраморните подове, изпълнени с религиозни сцени. Подът на самата катедрала е определян като един от най-красивите подове в света. Той е съставен от 375 надгробни мраморни плочи, които изобразяват гербовете и делата на най-знатните рицари на ордена. Стените за рисувани с невероятно майсторство. В самата катедрала се съхраняват картини на Караваджо и Мария Прети.

 Навсякъде се вижда малтийския кръст, преплетен с френската лилия.
Надгробни плочи
 А религиозните сцени са преплетени с благодарност към знатните рицари-дарители на ордена.

 В Катедралата се съхраняват и всички бойни знамена на Малта, претърпяли различни сражения. Има специална зала, в която са поставени, с описание на самото знаме, повода при който е носено, както и портрети на Великите Магистри.

 Катедралата е интересно разпределена - има различни капели, като всяка е посветена на различните националности рицари, които са служили в ордена. Колкото по-близо си до центъра, толкова по-старши представител си в ордена и толкова по-богат. Френската, италиянската и арагонската капели са най-близо до олтара, те са били най-добре представени.

Фламандски гоблен


 В самата катедрала има различни отделения, в които се съхраняват специалните хорови книги на ордена, съхраняват се религиозни одежди, използвани при специални церемонии. Изработени са от коприна и сатен, изпъстрени с богати бродерии, често третирани със злато и сребро. Цветовете на всеки комплект одежди са внимателно подбирани, съобразно църковния календар. В храма се намира колекция и от фламандски гоблени. 
Всичко тук говори за пищност и богатство.



Предполагам, че има още доста какво да се види в самата Валета, въпреки че не е голям град сам по себе си, но въпреки това има много места, които да се посетят и да се разгледат. За сега обаче толкова от мен :) Продължаваме нататък....
















сряда, 9 ноември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима... - част втора - Гозо

И така - ден втори в Малта - поредното предизвикателство, поредното приключение - едно от красивите природни изкушения - Гозо. Не знам как може човек да опише това място с думи, но ще се опитам. Не знам дали има и друго място, което да е толкова красиво - още докато пътувахме с ферибота, имах чувството че се намирам в рая. Няма такава кристална тюркоазена вода и никъде не съм виждала толкова красиви скали.
Малта от ферибота
Както вече писах, достъпа до Гозо е само по море. Ако изберете Малта за почивка, има два варианта да се доберете до там - или сами да си я организирате, или да попитате в хотела. Ние имахме изключително любезен рецепционист в хотела, който ни помогна с това. Имаше шатъл от хотела, който ни закара до самия ферибот. Бяхме в Слема и пътуването ни отне един час. Хубаво е да си предвидите един ден само за Гозо, пак в зависимост от това, в коя част сте на острова. Но екскурзията до там отнема доста време.
След като слезете от ферибота, там ви поемат служители, които ви качват на автобусите за разглеждане на острова. Има дабъл декъри, които са на принципа - Hop on Hop off. Много е удобно, но не винаги разполагаш с достатъчно време, затова е хубаво предварително да си изберете какво ще посетите на Гозо или да си организирате сами пътуването до там.
Водата около островите
Столицата на острова е Виктория /Рабат/, която е една изключително красива цитадела. Отново ще споделя колко съм впечатлена от строителството тук - огромни защитни стени, дълбоки ровове, голям храм и страхотен изглед към самия град. Разходката по острова с туристическите автобуси е дълга и доста интересна, спират на всяко по-известно място на острова.


Гозо, поглед от ферибота
Както вече писах преди това - Трите острова са вулканична скала, която е изникнала сред морето и няма никакъв достъп до прясна питейна вода. Единственият начин за това са дъждовете и преработката на солена морска вода. Признавам, че съм изключително изумена от опитите да бъде опитомено това диво място и да бъде превърнато в красива градина, която дава препитание на много хора. Гозо е известен с това, че произвежда основната част от гроздето за вино, с което е известна Малта - повярвайте ми, изключително добро при това :) Също така там се произвеждат и голяма част от зеленчуците и плодовете на Малта - за това по-късно в специален раздел - храна :)

Голяма част от почвата се внася
Във Виктория  или по-точно Рабат се намира красива Цитадела и която е и най-високата точка на града. За мое огромно съжаление, видяхме само Цитаделата, а Храма /Ротондата/ не успяхме. Изглежда изключително красив и смятам, че е повод да се върнем отново там :)
Разходката из Гозо води до различни забележителности - легендите разказват, че тук е живяла Калипсо, дъщерята на Атлас, която е задържала Одисей за цели 7 дълги години. Автобусът направи тук малка спирка, за около 5 минути, в която евентуално може да видите самата пещера :) В тази част на острова се намира и прословутия плаж на Гозо - Рамла бей. Пясъкът е с много интересен червеникав цвят - това е едно от малкото места в Малта, на което има истински пясък :)
 Навсякъде по пътя човек може да забележи лозя, огромни кактуси, които на места са като една естествена ограда, нарови дървета, портокали, мандарини и различни градини със зеленчуци. Както и навсякъде са изградени резервоари за вода.
А от тази част на острова Цитаделата изглежда изключително внушително.


Близо до тези плажове се намира и мястото, на което е корабокруширал Апостол Павел. Малта е силно католическа държава и навсякъде може да се видят символите на вярата. Изпълнена е с храмове, всяка къща си има име, както и закрилник. Навсякъде човек може да забележи малки храмове, в които да се помоли.
Признавам си чистосърдечно, и на мен ми се случи, докато пътувахме из Гозо и смея да твърдя, че малтийските шофьори на автобуси са едни от най-добрите, които съм имала честта да ползвам :) В Гозо всичко е тясно и на места горните ръбове на автобуса опираха в терасите на къщите. Признавам, че шофьорите се справяха повече от добре и всичко мина успешно. А усещането да докоснеш цветята по терасите от близо е невероятно.
Карта на Цитаделата

Цитаделата е запазена в естествения си вид, из уличките й може да посетите малки магазинчета за сувенири, вътрешния храм на самата Цитадела, както и да се разходите по крепостните й стени. В магазините за сувенири продават сребърни накити, които са с изключителна изработка - фини и изящни, филигранно изработени.
А крепостните стени са внушителни и от тях гледката е спираща дъха.

Крепостната стена на Цитаделата


След като посетихме така да се каже центъра на Виктория, се отправихме в посока на едно малко селце, на което автобуса има по-сериозен престой :) Не е нещо специално, просто място, където човек може да се запознае със занаятите и местните специалитети. Само да предупредя, доста симпатични възрастни жени продават там, а се оказаха и изпечени търговки. А нещата са си "прилични" като цена :) Но пък има невероятни ръчно изработени неща.Там децата се запознаха с начина на пълнене на свещи в малки бурканчета, от ръчно оцветен и ароматизиран восък, видяха ръчно изработени каренца, бижута, а също така и типични сладкиши за региона.След това се отправихме към следващата точка в нашето пътешествие - Ta'Pinu Sanctuary. Тъй като Малта е известна с това, че е католическа държава, много пилигрими са посещавали това място. На пътя им се намират различни светини.

Ta'Pinu Sanctuary
Една от тях е храма на Девата от Ta'Pin, тя е притежавала чудодейни сили да лекува хората. В нейна чест е издигнат този красив храм.
Разходката из Гозо е много живописна и интересна, прави впечатление как е организиран живота и по какъв начин хората са воювали с природата, за да сътворят красиви места. Както вече споменах, всяка от къщите има свой покровител и носи свое собствено име. Много често няма номера на улици или наименование, а всяка къща има своя собствена красива табела с името на самата къща. Къщите са красиво построени, по терасите пълзят цветя, а в дворовете растат палми или огромни каучукови дървета. За мен беше голяма изненада - в началото го помислих за фикус :) Вярно, че са от една растителна група, но все пак си е изненада :) И така бавно и полека, пътувайки по острова, стигнахме до едно от най-красивите места в Гозо - природния феномен Dwerja - залива, в който се намира Лазурния прозорец, Вътрешното море, бреговата кула и Скалата - гъба.
Вътрешно море
  Признавам, пътя надолу беше огромно изпитание за всички в автобуса, особено за тези, които стояха на втория етаж, тъй като встрани има дълбока урва и стремителни завои :) Ако сте от по-страхливите, препоръчвам да останете долу, но ако държите на спиращата дъха гледка отгоре, то втория етаж на автобуса е вашето място. Наистина си заслужава тръпката :)

Изглед към залива



Вътрешното море е естествено образувано, богато на животински свят и свидетелство за изключителния живот на това място. Целия залив е осеян с различни фосили и може да се проследи през различните години и епохи какво точно е населявало острова.


  
В тази част се намира напълно запазена брегова кула, построена от Ордена на Сейнт Джон /Малтийските рицари/. Изградена е като защитна кула, която да пази острова от пирати и евентуални неприятели.От нея се е осъществявала комуникацията с останалите бойни кули - използвал се е огън и дим за предаване на съобщения. Била е снабдена с оръдия.
Бойна кула













Скалата - гъба е доста интересно естествено скално образувание. Наименованието му идва и от самата форма на скалата, и от това, че на самата скала расте особен вид паразитно цъфтящо растение, с неприятна миризма - прилично на гъба. Самото растение е изключително интересно, рицарите са открили, че има лечебни свойства - използвали са го като стипца в раните, а също така и като лек за дезинтерия. Рицарите са го харесвали толкова много и са го смятали за изключителен дар, че са го подарявали в знак на уважение към различни знатни гости.За съжаление в наши дни лечебния ефект на това растение не е доказан :) Затова пък мястото е страхотно за подводни спортове :)


Скалата гъба






И така - най-накрая, но не и последно по важност е може би най-красивото нещо на този остров, или поне за мен беше спиращо дъха - Лазурният прозорец. Когато подготвях пътуването си към Малта, се поинтересувах къде и какво може да се види. От малка се интересувам от Малтийските рицари и всичко, свързано с тях ми беше интересно - разходката ми до Малта не ме разочарова, видях много красиви неща и съжалих за многото пропуснати шансове да видя други. Но сътвореното от човек, отстъпва пред майсторската ръка на природата. Виждала съм снимки на Лазурния прозорец, но те не могат да подготвят човек, когато се изправи там, на ръба на скалата и погледне в безбрежното тюркоазено море. Съчетанието е уникално и неповторимо и съжалявам, че снимките не показват и една бегла част от красотата му, както и от усещането да стоиш там, а вятъра да развява косите ти.
Лазурният прозорец
На това място човек се чувства изключително малък, почти нищожен и изпитва само благодарност към това, което Природата е сътворила. От Вътрешното море много често посетителите на острова правят разходки вътре в морето и наблюдават брега. Мястото е подходящо за подводни спортове - има освен това какво да се види от подводния свят, а също така е приятно място за плуване.


И така, с това завършвам втория ден от нашето пътуване. Следва продължение...