* * *

Светлината докосва тишината на нощта...
А после гали косите ти...
Разсветлява и тъмницата бяга от очите ти...
Преплитам пръсти с твоите,
протягам се и докосвам устните ти...
Белотата на кожата ти ме учудва...
Сякаш сияеш в тъмнината...
Или любовта те озарява?
Опитвам се да те стигна,
но сякаш се гоним като сенките
по стената...
Тишината е оглушителна,
отекна въздишка и сякаш
се пръсна сърцето ми...
Черно и бяло се вплитат в душата ми,
 а тъгата покрива очите ми...