Малта - загадъчна и неповторима...

Малта от високо

Далеч съм от мисълта, че ще напиша нещо кой знае колко ново или супер увлекателно, все пак не се опитвам да продам екскурзия до Малта, а да споделя чувствата, които събуди у мен тази малка островна държава. От години мечтая да отида там, всеки е слушал за прословутите рицари кръстоносци и няма една романтична душа, която да не е въздъхнала при мисълта да отиде там, където суровите рицари са направили своето "кралство". Историята на Малта идва от древността, била е населявана, после е оставала без население и така през годините. Била е бурна и екзотична, преплитат се важни търговски пътища около нея и просто няма как да бъде заобиколена. Турци, кръстоносци, французи, испанци, всички те са се борили за място на това малко кътче земя или ако трябва да сме точни - късче скала. 

 

Карта на Малта по време на Голямата обсада

Малта по залез, гледана от Слема

Признавам си, очаквах интересни неща, но това, което видях, надмина всички мои очаквания. Това е държава-остров, на който няма подпочвени води, няма прясна вода, освен тази, от дъждовете и е превърната в градина. Всяко място, което е отвоювано от камъните, е засадено с различни растения. Навсякъде има капково напояване и резервоари за събиране на вода, както и различни сгради, в които се дестилира морска вода. Част от съоръженията, които видях, датират от 1800-та година. Хората, които са живяли там, а и продължават да живеят, се грижат за острова и правят всичко възможно да отвоюват от скалите дори и най-малките парчета почва. Направи ми впечатление, че почти няма огромни места, където да има засадени растения, просто всичко е направено на тераси, така, че да може да се оградят парчетата почва и да се запазят от ерозия или измиване. Казаха ми, че се внася почва, защото в крайна сметка няма как да се задържи и се налага да се възстановява по някакъв начин. И всичко това е снабдено с резервоари за събиране на вода, капково поливане и всякакви варианти за поддръжка :) И някак сравнението се налага от само себе си - как тук от един гол камък се опитват да направят градина, а ние от градина се опитваме да направим пустиня :(

Валета по здрач

Градовете на Малта са интересни, екзотични, красиви и изпълнени с цвят. На фасадите на сградите много често може да бъде забелязан различен по цвят балкон или врата и това си има своето обяснение :) В миналото така са разделяли различните прослойки на обществото - синьо - рибари, зелено - фермери, жълто - зърно и червено за вино. Всяка сграда си има свой собствен облик, дух и чар.

 

Къща в Мдина

Навсякъде лъха на спокойствие и красота. По къщите пълзят рози, около тях има засадени палми, човек може да види красотата в дребните детайли.

Една от богатите къщи в Мдина

Малта е съставена от три острова, заедно, те носят наименованието Малтийски острови. Най-големият е самата Малта, следващият е Комино, чието население е само 4 души и след това идва Гозо, който е доста голям. Близо до Комино се намира Синята лагуна, която е изключително красива и най.-често посещавана от туристите. Водата там има изключителен тюркоазен цвят, а под повърхността й кипи усилен живот. Следващият по големина е Гозо. Между трите острова има ферибот, който е начина да се придвижите между самите острови, стига се доста бързо и е приятно на него - около вас е слънчево, водата е лазурно синя, а на Гозо ви очакват интересни неща.

Нещата, които ме впечатлиха навсякъде в Малта - въпреки примитивните начини на строеж в миналото, въпреки трудностите - има огромни крепостни стени и защитни укрепления. Фортовете и на двата острова могат да бъдат разглеждани като изключително постижение на строителството. Признавам си останах страшно впечатлена и определено ги смятам за нещо, което трябва да се види. Не знам как са били правени или по какъв начин са дялани камъните, вярно варовика е мек, но все пак се изисква огромно усилие да сътвориш такива огромни стени.

Укреплението на Комино

Рововете са дълбоки доста и стените са вдигнати на високо. За мен това е истинско майсторство. На Гозо видяхме кариерата, от която се добиват тези "тухли". Сега е осъвременен процеса и излизат почти готови, но тогава е било трудно да се справиш с тази задача.

Входа за Синята лагуна

Навсякъде около крепостните стени или по самите улици можеш да видиш палми, дръвчета с мандарини и портокали, както и различни екзотични цветя. До колкото е възможно, островите са потънали в цветове.

Най-големи свидетелства за живота си тук са оставили Рицарите на Ордена на Хоспиталиерите /Ordni ta’ San Ġwann/ или така наречените Малтийски рицари, католически военен орден, създаден по времето на Кръстоносните походи и англичаните :) Малтийските рицари получават в дар островите, но отказват да се установят в Мдина и правят свое укрепление в Биргу и Сенглеа. Научават се да строят кораби, а по-късно откриват и пиратството, както и търговията с роби. За съжаление в един момент се оказали прекалено алчни и се наложило да се срещнат с турските войски. 

Крепостта в Биргу

Сюлейман І така и не успял да превземе острова, в историята на Малта това е наречено Голямата обсада. Сюлейман пристигнал с 400 кораба. Дългата обсада не успяла да сломи съпротивата на рицарите, въпреки многото жертви - около 6000 души твърдят историците. Турците също дават много жертви, корабите им остават без робска ръка и се налага да изгорят част от тях, за да могат да се приберат.Така безславно завършва опита им да превземат Малта. Това обаче било преломен момент в историята на Малтийския орден. Притежавали прекалено много богатства, били неуязвими и в един момент спрели да изпълняват задълженията си. Малко по-късно имуществото им във Франция бива конфискувано, търговията с роби замира и те се срещат с поредния си враг - Наполеон Бонапарт. Островът е предаден без бой, рицарите прогонени и с това се слага край на тяхното величие.

Крепостната стена на Биргу

Част от крепостната стена в Биргу

Главната порта на Биргу

И така, следва продължение...