* * *

Затръшвам затворени врати,
оглеждам се в прозорци,
препъвам се в мислите си...
Опитвам се да намеря пътя,
за да открия себе си.
Рисувам картини,
а после ги късам...
За да скрия душата си...
Докосвам стените на лудостта си,
за да ги срутя...
Пристъпвам бавно, за да не счупя
крехкото его, все едно вървя
по натрошени черупки...
Крия се зад маска,
за да не разголя душата си
и се чувствам като на сцена,
на която играя друг,
а не себе си...