Пътуване...

Опустелите римски улици ме притискат,
задъхвам се в омаята на деня...
Преследвам сянката ти по улиците,
търся те в случайните лица...
Докосвам камъните, за да ги стопля,
но така и не откривам следи от теб...
Усещам парфюма ти във въздуха,
но така и не мога да те уловя...
Виждам лицето ти във витрините,
но не мога да те докосна...
Гоня слънчеви зайци,
а някъде там ехти смеха ти,
но теб те няма...
Дъждовни капки се стичат по лицето ми,
ръцете ми потъват във фонтана Треви,
в опит да докоснат късмета ми
и все така остават празни,
защото ти си тръгна с душата ми...
Търся те в бездиханните статуи,
опитвам се да им вдъхна живот,
но без любовта ти е немислимо...
Сърцето ми се пръска на хиляди малки парчета,
като гладиатор, който влиза в последна битка...