сряда, 2 март 2016 г.

Клуб на жените, в чийто живот липсва страстта...*

Дните изтичат като пясък през пръстите ми...
Всеки си прилича с другия по едно и също - липсва страстта към живота...
Кога успях да се загубя в ежедневието, да потъна в мъглата на деня и сивотата да ме обгърне? Кога дните се превърнаха в едно и също сиво безвремие?
Някак с течение на времето се превърнах в нещо, което не съм искала и не съм търсила - придатък на семейството... Някой, който стои отстрани и наблюдава как живота трескаво преминава покрай него...
А навън е слънчево и небето е синьо... И живота е страхотен и забавен...
Кога изневерих на себе си? Кога престанах да забелязвам цветята,
които насищат въздуха с аромата си? Кога забравих да вдигна поглед към синьото небе
и да се порадвам на слънчевия лъч, който докосва клоните на дървото?
Кога престана да ме вълнува шума около мен и спрях да забелязвам оглушителната тишина около себе си? Кога вглъбяването стана самоцел? А шумните и весели компании - дразнещи? Кога забравих да дишам с пълни гърди? И от кога предпочитам самотата на нощта?
От кога звездите вече не светят така силно? И птиците не пеят за мен?
Кога успях да изневеря на всичко, което бях и да се превърна в това, което не съм искала никога да бъда?

Няма коментари:

Публикуване на коментар