Под горящия купол на цирка...*

И така - отново страната беше разтресена от поредните избори, отново интересни резултати, отново интересни договорки между партиите... И поредният потресаващ случай - отново съвестта на страната изгоря на поредната клада... А дали? Трудно се пише за такива неща, много трудно, но от случая с Пламен Горанов някак не мога да приема, че това е нормално - здрави, млади прави хора, уж без психически проблеми, да излязат на улицата и да си драснат клечката... А в страни от тях, лешоядите да кръжат и да снимат... Какво точно промени моралните ценности у нас? Какво може да докара един човек до там, че вместо да се втурне да гаси пожар, той застава отстрани и го снима? Какво ни принизява до толкова? Типично римска максима - хляб и зрелища... А на арената са младите хора, хоито принасят себе си в жертва на Цезар... Осъденият на смърт те поздравява! Това ли правим ние? Осъждаме на смърт душите си, защото не можем да поемем здраво юздите на живота си в ръце и да ги насочим там, където можем да постигнем свободата...Какво налага такава безумна смърт? Как може майка, да посегне на живота си и да остави товара на своята вина върху плещите на детето си? Кое може да бъде толкова тежко, че да скъса нишката с живота? Да пререже до корен любовта? Как може една майка да прехвърли своите демони върху душата на детето си? А какво точно налага грозното поведение на медиите? И защо обожествяваме и въздигаме на пиедестал такава смърт? С какво е по-различен или по-велик този, който посяга към огън от този, който посяга към нож? Или отрова? Или пък въже? И защо едни са по-високо от други? Или по-възвисени от други, че да заслужат ден на траур? С какво този акт, ще помогне на страната ни? По какъв начин ще засегне политиците? Или ще промени нещата? Как ще отвори очите на хората? Може само да причини мъка... огромна мъка на едно 11-годишно дете... Да го бележи с огнената дамга на вината... За това, че не е било достатъчно умно, за да задържи любовта на мама... Поредният цирк, в който клоуните не се сменят, а дресьорите все по-настървено ръгат с остена животните... Докато не сломят духа им и на манежа не останат с пречупен гръбнак гордите лъвове... *Заглавието е породено от статията ПАРТИЙНИ КИБРИТИ