И заживели щастливо... :)

Винаги съм обичала празниците, без значение в каква форма и какъв е точно празникът. Обичам когато има суетня, весело настроение и много приятни емоции. А каква по-хубава или по-голяма емоция от сватба :) Въпреки че вече навъртяхме 14 години, все още си спомням с умиление купона за сватбата :) Така скоро не знам дали ще се забавлявам. Хубави и любими хора, събрани заедно на едно място, танци, веселие до зори. Имаше и комични моменти, които никога няма да забравя - например фотографа, на който не бяхме дали позволение да снима и младоженеца и кума, които искаха да пристъпят към тежка саморазправа :) Или това, че булката не беше яла, а порцията й замина в дома на свекървата :) Или това, че братът на булката я накара да танцува кан кан пред всички :) За съжаление, част от хората или не са сред нас... или се разделиха..., но емоцията остава. Историята ни може да се нарече леко банална - запознахме се на сватба, да, на сватба :) на бъдещите ни кумове. А след това започнаха едни редовни пътувания между Варна и Търново, които колкото бяха отегчителни, толкова и емоционални :) Не издържахме дълго на тоя трафик, де :) Решихме след три месеца, че е време да спрем да спонсорираме биомет и да се съберем да живеем заедно. Пътуването също беше емоция, пренесохме един пълен голф с багаж :) почти нямаше място за нас, но пък беше много много весело. И след още три месеца, усилена работа по подготовка на сватбеното тържество, официално скрепихме съюза. Естествено, типично в наш стил, не се разминахме и тук без емоции. Дамите в гражданското решиха, че не ни харесват и ни върнаха пет пъти :) Ние обаче се оказахме по-упорити от тях и в крайна сметка успяхме с документите. На другия ден с бодра стъпка към гражданското и още на влизане - скандал :) Не ни дават да снимаме, братята ни не може да стоят при семейството и още куп щуротии. Ние естествено се скарахме подобаващо с тях, а накрая на церемонията се хилихме като препили :) Имахме едни вързанки на халките, докато ги махнем, голям смях... Успях да настъпя младоженеца, както си е по традиция и да счупя един нокът, докато отварям кутията с чашите. Тъй като от дете не харесвам речите в гражданското /които не са се променили и до днес/, решихме, че ще си организираме всичко, около свещеникът, тъй като изключително много харесвахме неговите церемонии. И съответно по тази причина имаме две дати :) Едната е от гражданското, другата е от църквата. И там не минахме без приключения и емоции - свещеникът така здраво удря глави, че свитки ми излязоха :) И така започна нашия дълъг семеен път... През 2005та изпратиха мъжа ми в Германия... И така започна останалата част от семейната сага - при това най-хубавата. Тук се родиха нашите две дивачета - Алекс и Мила. Обичам ги повече от живота си и не знам какво бих правила без тях, но понякога ми иде да ги пратя на гости на баба им и да не ги прибера, хаха, познато ви е, нали :) Ако се чудите защо ви разказвам всичко това - то днес е денят Х - денят на нашата годишнина. Мислех си, че моето мило не е романтична натура, обаче се оказах страхотно изненадана. Получих невероятни подаръци за празника.

Много е хубаво да ти подарят звезда! А още по-хубаво е да ти подарят сайт, в който описват любовната ви история. http://agospodino9.wix.com/family Чувствам се прекрасно и много много щастлива! И много много ги обичам! Всички!