Писмо до тъгата...

"Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим..." "Оскар и розовата дама" Ерик-Еманюел Шмит

Мили Дядо Боже, ето отново сядам пред белия лист... Не те моля често за разни неща, имаме си приказка с теб, нали знаеш... Аз няма да те безпокоя, ти ще ми помагаш, когато можеш... Не те моля за глупости, рядко ми се случва и да те питам разни неща... Но сега ми се иска да те помоля... Не за нещо голямо, дребничко е, а така боли... Моля те, върни ми пак светлината - да се радвам на света около мен... Моля те, върни ми усмивката - за да не боли, когато прогледна... Моля те, вземи си самотата - не съм те молила за нея... Моля те, върни ми красотата на деня... Моля те, върни ми сърцето... с обич...