Ноктюрно

* * *

Вървя по улиците пусти,

отеква в тишината на деня,

шума на тъжните ми стъпки ...

Листата стенат за дома

и правят дните ми по-тъжни.

Тъгата сграбчила е в тънките си пръсти,

съня, душата ми, деня...

и трескаво притиска ме в мъгла...

Изгубила съм пътя си

и трудно ми е да се спра,

не мога дъх да си поема

и цялата потъвам пак в тъга...

Целува залеза нощта,

светът се готви да си ляга,

а зад клепачите ми бяга самота...

28.10.21

Гея