#stayathome

От както е започнало извънредното положение, рядко пиша, не ми се спори с никой дали мерките са правилни, дали не са, дали това е пътя или не. Обаче като сравнявам пътя на различните държави, до сега в България всичко върви сравнително кротко и добре. Не знам колко време ще продължи, никой не знае, но не е човешко - нито седенето в къщи, нито пък да си като луд екстремист и да излезеш навън, за да пробваш дали теориите ще се оправдаят. Знам само, че в този случай не мога да приема нито тъмните и мистериозни теории, че някой нарочно убива световната икономика, нито мога да приема, че някой, нормален, разумен човек, ще твърди, че 5 г мрежите му са виновни или че илюминатите имат план за разрушаване на света и изграждане на едно ново общество. Няма да обяснявам мотивите си, но вярвам, че все пак има някой там, който разбира повече от мен какво да се направи. И ако от мен и моето семейство зависи да му помогна да спре този ужас, то бих го направила с най-голямо удоволствие. Преди известно време няколко медицински сестри излязоха на протест. Тогава нашето мило общество ги оплю, заяви, че са изкукали, че не заслужават по-високи заплати, че не може да искат такива неща, как така се осмеляват те да протестират... И както винаги протестът на едно важно звено от едно уж функциониращо общество потъна неусетно. Така беше и за лекарите... Така беше и за учителите... Така е и за още доста отрасли в нашата мила родина. Оказва се, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Само че, в един момент палачинката се обръща и ние опираме до точно тези давещи се, които в някакъв момент имаха нужда от нас. Сега ги наричаме герои на нашето време, ангели, пляскаме им от терасата, възхищаваме им се, пожелаваме им да са здрави, а до вчера ги биехме и ги наричахме мръсни печалбари... Не знам да има друго цивилизовано европейско общество, което да постъпва по този начин с най-важните хора в структурата на съвремието си. И вероятно няма да открия такова. Мога само да кажа, че човекът е човек, дори и да е убит от системата, дори и да няма причина да ходи на работа, когато тази система го призове, той отива да изпълни дълга си. Въпреки страха, въпреки боя, въпреки хората, въпреки самата система... Защото е просто човек, който обича професията си. И много често за съжаление не се замисляме, когато вдигнем ръка, когато нагрубим, когато оплюем някой, че утре, в онзи утрешен труден момент, той може да бъде единствената ни надежда да бъдем спасени, дори с цената на неговия живот...
Днес трябваше да отида на работа. До вчера нямах маска, налага ми се обаче вече да я слагам. Бях с нея само 6 часа. След носенето й, вече имах клаустрофобия, главоболие, боляха ме ушите от ластиците и не можех да дишам. Сутринта излязох усмихната, окуражена от факта, че имам някаква защита и все пак помагам да няма заразени. На шестият час вече исках да убия някой. А тези хора, те я носят на смени от 14 часа. За мен, те са не само герои, те са изключително издържливи стоици, които знаят какво правят и в името на какво го правят. Мога само да бъда благодарна за това и да им пожелая много много да са здрави и дай Боже да нямат толкова много работа! Аз от сърце им благодаря за работата и за силите, които притежават!
А вие, вие стойте в къщи, пазете се, не прекалявайте и по възможност оставете тези хора в къщи също, спестете им дежурството от 14, 24 часа. Може да опитате как ще се чувствате след 14 часа носене на маска. Повярвайте, не е лесно и може би ще ви накара да се замислите преди да направите нещо глупаво...