От вчера така ми напира, напира да се изкажа и си реших, че днес ще го направя, защото вчера беше ден за почит, ден за мълчание, защото един актьор и интересен човек си отиде...Мълчах си, защото ние имаме една много хубава приказка - за мъртвите или добро, или нищо. Не му е времето, когато някой поеме оня път, дето не се връща, да го спираме насред пътя, за да му кажем в очите - ти си страхливец, защото си избрал алкохола, пред децата си. Не му е времето да говорим зад гърба на някой, или да намираме упование в това, че видиш ли, сега вече го наредихме тоя ми ти алкохолик, дето е срам за гилдията и не може да е такъв страхливец, да му се невиди, че да избере чашката пред децата си... Не е времето да търсим греха, да търсим вината, да търсим силата или слабостта... Ако сме знаели или сме виждали, то приживе е трябвало да му кажем в очите - ти имаш проблем, дай да видим как да ти помогнем. И да подадем ръка. А не да ритаме, когато вече падне. И да, алкохола не прощава, но никой от нас не знае фактите - знаят ги само майка му, жена му и лекарите. Дали е от пиене, дали от друго, това няма как да разберем. Иван беше пич, не се свенеше да каже истината в очите на другите, беше и добър, и лош, дали алкохола е причината - само той си знае. Иван беше една търсеща душа, същевременно нежна, романтична и бореща вътрешни демони. Че кой ги няма тия демони? Всички ги имаме. Дали обаче ще ги гоним с алкохол, дали с работа, дали с наркотици, дали с друго, това си е само наш проблем - между нас си и демоните ни. О да, публична личност, известна личност, но той има право на лично пространство. На такова, в което да се затвори между четири стени и там да прави каквото реши. Сега е лесно да кажем - тоя алкохолик, тоя простак... А вчера прочетох, че си бил заслужил участта, щото видиш ли стрелял по бездомни кучета??? Абе добре ли сте бе хора??? Това ли е критерия за морал, за чистота, за възвишеност? Ми и аз не си падам по бездомните кучета, ама не пия. Трябва ли и аз да умра от такава смърт?
Всички съжаляват бедната му жена, бедните му деца - ами спрете се бе, помълчете, поне веднъж пред смъртта запазете тишина, защото тези деца, тази жена, утре ще се отърсят от мъката и ще прочетат какво сте написали. И няма да им стане особено добре и ще върнете и техните демони. За тях той може да е бил най-прекрасния човек на света и да няма нищо от това, което сте описали... А и кой от вас го е познавал толкова добре, колкото тях, тези, с които е живеел, тези, които е обичал...
Не харесвам алкохолиците, не одобрявам пияниците, но в нашата държава се пие, мъжката при това. И не е само Иван, не е само Чочо, не е само Андрей, много мъже пият. Не случайно имаме израз - едни пият от мъка, други от вечерта, а трети от сутринта... Пие се. Не са само те, но те са на показ и могат да бъдат ругани, обиждани, осмивани, защото са се показали - къде слаби, къде в неизгодна позиция. А българина има навика да рита падналите... Народопсихология някаква...
Вчера, трима мои любими актьори се събраха заедно. Надявам се онази Божа сцена да изцери раните им, да им даде покоя, който са имали нужда да получат и да намерят онази велика роля! А за нас остава да замълчим малко и да отдадем последна почит!
Почивай в мир, Иване!