понеделник, 5 март 2018 г.

В обувките на Шехерезада или моето мароканско приключение :)

Не знам дали ви се е случвало, когато видите снимка от някое място или дори само споменаването на името на това място, да изпитате силно желание да го посетите? Ето такова е и моето усещане към Мароко. Спомням си едни особено красиви снимки на Мароко - сини врати, контраст с червени части от къщи, огромните пазари, наредени с различни стоки и знаех, че много, ама наистина много искам да отида там. Е, най-накрая мечтата ми се сбъдна, вярно не в този вид, в който исках, но се сбъдна и то не как да е, а бях поканена на мароканска сватба. Това е събитие, което пожелавам на всеки от сърце да види, защото няма нищо общо с традиционните сватби. Част от ритуалите и идеите на самата церемония не разбирах, но всичко беше толкова вълшебно, че все едно бях в приказка. В Мароко сватбите са дълги и доста изтощителни :) Общо взето тази беше три дни, в които задължително имаше по нещо интересно и нещо, което не си виждал никога или само си чувал. 
Но да започна от самото начало - летейки над морета и океани, приближавайки се до Мароко, бях очарована от всичко, което се виждаше от въздуха.

За дива природа, Мароко има доста зеленина и никога не съм виждала толкова много растения на такъв тип почва. Части от страната са пусти, буквално безплодни, но както и в Малта, тук е направено всичко възможно, за да се облагороди.


А пътищата - не знам дали някога през живота си съм виждала по-добри от тези в Мароко. Толкова добре изградена пътна инфраструктура не съм виждала никога до сега. Мароко е страна на контрастите - невероятни курорти, страхотни места в градовете - там където е туристическа зона и места на тотална, пълна бедност и мизерия. Но въпреки това голяма част от хората, с които се срещнах са мили и любезни и те карат да се чувстваш като у дома си.
Още от самото начало, като кацнеш, все едно попадаш в приказките - палми, цветя, страхотни фенери и дървени орнаменти. На летището в Маракеш ме посрещна едно страхотно слънце, което направо ми стопли душата :) Пътувах декември, началото, тук беше люта зима, а там 25 градуса и бях през цялото време по жилетка, толкова приятно беше :).













Ако пътувате за Мароко, трябва да знаете, че в самолета ви дават нещо като адресна карта, която попълвате, на излизане попълвате също. В нея са вписани имената ви и при кого отивате. Летището е почти непристъпна крепост, проверките са доста сериозни, ако излезете от летището, няма възможност за връщане. Има няколко проверки за сигурност, като проверяват и багажа няколко пъти докато стигнете до лентата за предаване. Но пък за сметка на това всички са изключително любезни и внимателни.
Ако сте на гости при познати, със сигурност ще бъдете поканени на чай. Там чая е основно средство за социализация :) Задължително се пие чай във всякакви ситуации - при кризи, за сплотяване на семейството, за приемане на гости... изобщо в Мароко чаената церемония е издигната в култ :) Влюбена съм в начина на приготвяне на чай. Така ти показват, че си добре дошъл и ти поднасят топло гостоприемство. Само предупредете преди това, че пиете чая с по-малко захар или без никаква, защото чайовете са изключително сладки. Направо нагарчат от сладост :) Ментата, с която се приготвят е изключително дъхава и ароматна и чая има невероятен вкус. Всичко се приготвя в специални кани и се налива в стъклени чаши. Чая се сервира със специални сладки, които имат екзотичен вкус - приготвени са в повечето случаи със звездовиден анасон. Невероятен аромат.


Всъщност в Мароко храната изобщо е екзотична и невероятно вкусна. Там за пръв път опитах трушия от лимони :) Много ми хареса. Два вида кус кус - сладък, солен, както и комбинация от ястия, които вероятно няма да опитам на друго място никога. За сватбата имаше приготвени специални сладки, всичко беше толкова изкусно приготвено, че човек може да напълнее само от гледане.
Голяма част от яденето се приготвя в така наречения тажин - глинена чинийка с похлупак, най-просто казано, но яденето, приготвено вътре е страшно вкусно.
Има различни варианти на средиземноморски храни, аз просто не успях да запомня всичко, затова и не мога да съм полезна, ако искате да опитате нещо :) Но имаше толкова много и разнообразни неща, че може би трябваше да пътувам с тефтер в ръка и да записвам. Иначе е невъзможно да се запомни. Много от нещата, които ни сервираха бяха свързани със символиката на сватбата, а други бяха просто традиционни за района. Като например - ястие от няколко вида риби, скариди, в тестяна коричка
Или подобно ястие, което е направено като сладка баница, поръсено с пудра захар и канела, но вътре е пълно с пилешко месо :) Или огромните омари, поднесени с интересни гарнитури наоколо. Сладкишите са неизброими, просто човек
не може да опита всичко.
Всъщност това е съвсем дребна част от това, което видях и ни води до основното - церемонията. Както споделих вече, самата сватба беше разделена на три дни - първият ден всичко беше посветено на хамама, след това беше по-спокоен и релаксиращ, семеен ден, а накрая беше същинската церемония. Но за тях по-нататък...


Няма коментари:

Публикуване на коментар