* * *

Пътувам отново... по дългите пътища... очите ми се стрелкат в синевата и търсят посоката, там, на юг, където слънцето докосва морето и се сливат земя и небе... Там, където вятъра гони вълните и развява косите, там, където ухае на дом...
Пръстите ми се сплитат нервно, търсят лъчите, надбягват се със звездите и броят километрите, един, пет, сто, хиляда... и отново слънцето целува небето, за да започне деня, в който ще застана на брега...
Ще вдишам въздуха, ще разперя ръце, за да прегърна ... душата си... Да намеря отново себе си...
Протягам ръце, докосвам пясъка, разтварям пръсти и той изтича през тях като времето, в което не съм тук...
Краката ми потъват, а вълните се плискат тихо и нашепват някакъв древен ритъм... А може би това е ритъма на сърцето ми? Туп, туп, туп...

С треперещи пръсти докосвам мидичка... Напомня ми нещо, не мога да се сетя какво... Острите ръбове драскат ръцете ми, опитвам се да я задържа, но се изплъзва ...Посягам да я докосна и се блъскам в нещо, безмълвно крещя и отварям очи ... Ръцете ми спират, обхождат бавно врата... червена, самотна врата... Входът за света на Алиса... Моят свят...пътя към мойта тъга...