понеделник, 6 юли 2015 г.

* * *

Слънчев лъч през клоните прозира,
дъхава трева намира...
Нежен смях се носи над полето,
вятър свилени коси разперва
Тънки пръсти ме докосват,
 любовта към млада самодива
във сърцето ми намират...
Лунен лъч докосва раменете,
а после ще погали и нозете,
моята любима отново ще ме изкуши,
за всичко да забравя и отново
в обятията нежни да потъна,
свят и време да оставя...








Няма коментари:

Публикуване на коментар