дъхава трева намира...
Нежен смях се носи над полето,
вятър свилени коси разперва
Тънки пръсти ме докосват,
любовта към млада самодива
във сърцето ми намират...
Лунен лъч докосва раменете,
а после ще погали и нозете,
моята любима отново ще ме изкуши,
за всичко да забравя и отново
в обятията нежни да потъна,
свят и време да оставя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар