понеделник, 7 ноември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима...


Малта от високо

Далеч съм от мисълта, че ще напиша нещо кой знае колко ново или супер увлекателно, все пак не се опитвам да продам екскурзия до Малта, а да споделя чувствата, които събуди у мен тази малка островна държава. От години мечтая да отида там, всеки е слушал за прословутите рицари кръстоносци и няма една романтична душа, която да не е въздъхнала при мисълта да отиде там, където суровите рицари са направили своето "кралство". Историята на Малта идва от древността, била е населявана, после е оставала без население и така през годините. Била е бурна и екзотична, преплитат се важни търговски пътища около нея и просто няма как да бъде заобиколена. Турци, кръстоносци, французи, испанци, всички те са се борили за място на това малко кътче земя или ако трябва да сме точни - късче скала. 
Карта на Малта по време на Голямата обсада



Малта по залез, гледана от Слема

Признавам си, очаквах интересни неща, но това, което видях, надмина всички мои очаквания. Това е държава-остров, на който няма подпочвени води, няма прясна вода, освен тази, от дъждовете и е превърната в градина. Всяко място, което е отвоювано от камъните, е засадено с различни растения. Навсякъде има капково напояване и резервоари за събиране на вода, както и различни сгради, в които се дестилира морска вода. Част от съоръженията, които видях, датират от 1800-та година. Хората, които са живяли там, а и продължават да живеят, се грижат за острова и правят всичко възможно да отвоюват от скалите дори и най-малките парчета почва. Направи ми впечатление, че почти няма огромни места, където да има засадени растения, просто всичко е направено на тераси, така, че да може да се оградят парчетата почва и да се запазят от ерозия или измиване. Казаха ми, че се внася почва, защото в крайна сметка няма как да се задържи и се налага да се възстановява по някакъв начин. И всичко това е снабдено с резервоари за събиране на вода, капково поливане и всякакви варианти за поддръжка :) И някак сравнението се налага от само себе си - как тук от един гол камък се опитват да направят градина, а ние от градина се опитваме да направим пустиня :(
Валета по здрач

Градовете на Малта са интересни, екзотични, красиви и изпълнени с цвят. На фасадите на сградите много често може да бъде забелязан различен по цвят балкон или врата и това си има своето обяснение :) В миналото така са разделяли различните прослойки на обществото - синьо - рибари, зелено - фермери, жълто - зърно и червено за вино. Всяка сграда си има свой собствен облик, дух и чар.
Къща в Мдина

Навсякъде лъха на спокойствие и красота. По къщите пълзят рози, около тях има засадени палми, човек може да види красотата в дребните детайли.
Една от богатите къщи в Мдина
Малта е съставена от три острова, заедно, те носят наименованието Малтийски острови. Най-големият е самата Малта, следващият е Комино, чието население е само 4 души и след това идва Гозо, който е доста голям. Близо до Комино се намира Синята лагуна, която е изключително красива и най.-често посещавана от туристите. Водата там има изключителен тюркоазен цвят, а под повърхността й кипи усилен живот. Следващият по големина е Гозо. Между трите острова има ферибот, който е начина да се придвижите между самите острови, стига се доста бързо и е приятно на него - около вас е слънчево, водата е лазурно синя, а на Гозо ви очакват интересни неща.

Нещата, които ме впечатлиха навсякъде в Малта - въпреки примитивните начини на строеж в миналото, въпреки трудностите - има огромни крепостни стени и защитни укрепления. Фортовете и на двата острова могат да бъдат разглеждани като изключително постижение на строителството. Признавам си останах страшно впечатлена и определено ги смятам за нещо, което трябва да се види. Не знам как са били правени или по какъв начин са дялани камъните, вярно варовика е мек, но все пак се изисква огромно усилие да сътвориш такива огромни стени.
Укреплението на Комино


Рововете са дълбоки доста и стените са вдигнати на високо. За мен това е истинско майсторство. На Гозо видяхме кариерата, от която се добиват тези "тухли". Сега е осъвременен процеса и излизат почти готови, но тогава е било трудно да се справиш с тази задача.
Входа за Синята лагуна




Навсякъде около крепостните стени или по самите улици можеш да видиш палми, дръвчета с мандарини и портокали, както и различни екзотични цветя. До колкото е възможно, островите са потънали в цветове.

Най-големи свидетелства за живота си тук са оставили Рицарите на Ордена на Хоспиталиерите /Ordni ta’ San Ġwann/ или така наречените Малтийски рицари, католически военен орден, създаден по времето на Кръстоносните походи и англичаните :) Малтийските рицари получават в дар островите, но отказват да се установят в Мдина и правят свое укрепление в Биргу и Сенглеа. Научават се да строят кораби, а по-късно откриват и пиратството, както и търговията с роби. За съжаление в един момент се оказали прекалено алчни и се наложило да се срещнат с турските войски. 

Крепостта в Биргу


Сюлейман І така и не успял да превземе острова, в историята на Малта това е наречено Голямата обсада. Сюлейман пристигнал с 400 кораба. Дългата обсада не успяла да сломи съпротивата на рицарите, въпреки многото жертви - около 6000 души твърдят историците. Турците също дават много жертви, корабите им остават без робска ръка и се налага да изгорят част от тях, за да могат да се приберат.Така безславно завършва опита им да превземат Малта. Това обаче било преломен момент в историята на Малтийския орден. Притежавали прекалено много богатства, били неуязвими и в един момент спрели да изпълняват задълженията си. Малко по-късно имуществото им във Франция бива конфискувано, търговията с роби замира и те се срещат с поредния си враг - Наполеон Бонапарт. Островът е предаден без бой, рицарите прогонени и с това се слага край на тяхното величие.
Крепостната стена на Биргу













Част от крепостната стена в Биргу




Главната порта на Биргу



















И така, следва продължение...

* * *

Затръшвам затворени врати,
оглеждам се в прозорци,
препъвам се в мислите си...
Опитвам се да намеря пътя,
за да открия себе си.
Рисувам картини,
а после ги късам...
За да скрия душата си...
Докосвам стените на лудостта си,
за да ги срутя...
Пристъпвам бавно, за да не счупя
крехкото его, все едно вървя
по натрошени черупки...
Крия се зад маска,
за да не разголя душата си
и се чувствам като на сцена,
на която играя друг,
а не себе си...

неделя, 10 април 2016 г.

Сянка...

По петите ти ходя като сянка...
Ровя в душата ти,
разбърквам съня ти...
Гоня се с вятъра,
да разроша косите ти...
Изпреварвам слънцето,
за да блесна в очите ти...
Ходя в стъпките ти,
без да ме усетиш,
за да те закрилям...
Затварям вечер клепките ти
и тихо влизам на пръсти в сърцето ти,
за да оставя отпечатъка на пръстите си
върху тялото ти...
Дишам с дъха ти,
сливам се с теб
и отново е ден,
и отново вървя по теб,
като сянка те следвам,
от обич примряла,
до сетен дъх...

вторник, 8 март 2016 г.

Пътуване...


Опустелите римски улици ме притискат,
задъхвам се в омаята на деня...
Преследвам сянката ти по улиците,
търся те в случайните лица...
Докосвам камъните, за да ги стопля,
но така и не откривам следи от теб...
Усещам парфюма ти във въздуха,
но така и не мога да те уловя...
Виждам лицето ти във витрините,
но не мога да те докосна...
Гоня слънчеви зайци,
а някъде там ехти смеха ти,
но теб те няма...
Дъждовни капки се стичат по лицето ми,
ръцете ми потъват във фонтана Треви,
в опит да докоснат късмета ми
и все така остават празни,
защото ти си тръгна с душата ми...
Търся те в бездиханните статуи,
опитвам се да им вдъхна живот,
но без любовта ти е немислимо...
Сърцето ми се пръска на хиляди малки парчета,
като гладиатор, който влиза в последна битка...



сряда, 2 март 2016 г.

Клуб на жените, в чийто живот липсва страстта...*

Дните изтичат като пясък през пръстите ми...
Всеки си прилича с другия по едно и също - липсва страстта към живота...
Кога успях да се загубя в ежедневието, да потъна в мъглата на деня и сивотата да ме обгърне? Кога дните се превърнаха в едно и също сиво безвремие?
Някак с течение на времето се превърнах в нещо, което не съм искала и не съм търсила - придатък на семейството... Някой, който стои отстрани и наблюдава как живота трескаво преминава покрай него...
А навън е слънчево и небето е синьо... И живота е страхотен и забавен...
Кога изневерих на себе си? Кога престанах да забелязвам цветята,
които насищат въздуха с аромата си? Кога забравих да вдигна поглед към синьото небе
и да се порадвам на слънчевия лъч, който докосва клоните на дървото?
Кога престана да ме вълнува шума около мен и спрях да забелязвам оглушителната тишина около себе си? Кога вглъбяването стана самоцел? А шумните и весели компании - дразнещи? Кога забравих да дишам с пълни гърди? И от кога предпочитам самотата на нощта?
От кога звездите вече не светят така силно? И птиците не пеят за мен?
Кога успях да изневеря на всичко, което бях и да се превърна в това, което не съм искала никога да бъда?

сряда, 30 декември 2015 г.

* * *

Не знам дали искам да правя равносметка на годината, беше лоша, дори завърши лошо... Не знам дали искам да й благодаря или никога повече да не чуя за нея... Научих, че приятелите, в повечето случаи са такива, само на думи, докато не попаднеш в беда, тогава откриваш кой застава до теб - тази година ми даде такова приятелство, от неочаквано място - това е най-големият ми дар. Научих, че да подадеш ръка на някой, понякога може да бъде най-голямата ти грешка, а може и да спаси живот... За второто съм благодарна, за първото - време беше да се науча, че не всичко, което блести е злато... Разделих се с "приятели", за което съм благодарна, научих си урока... Заминаха приятели, което ме натъжи, но знам, че те са там и въпреки разстоянията и часовата разлика, ще бъдат там, за мен, защото държим един на друг... Научих, че мога да нося планини на раменете си, но се уморих да бъда Атлас... бих искала някой друг да ги поноси вместо мен... Научих, че имам още много красота в мен, която да споделя със света, благодаря за това на съдбата... Научих житейски уроци по трудния начин, но въпреки всичко спечелих - къде опит, къде обица, къде други неща... Научих, че човек въпреки всичко понякога трябва да бъде егоист и да не се раздава с пълни шепи, но не научих аз как да го правя... Научих, че въпреки всичко имам най-хубавото нещо на света - любов и прекрасни деца... Научих, че смехът им лекува и дори да се смея през сълзи, олеква... Благодаря им за този урок! Някой ден ще разбера дали и на тази година трябва да благодаря... Бъдете здрави, обичайте се, ценете това, което имате!

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Между два свята...

"Bauch sagt zu Kopf ja, 
doch Kopf sagt zu Bauch nein
und zwischen den Beiden steh ich..."




Между два свята преминава денят ми...
Между два свята разкъсвам се...
Между два свята пристъпвам...
и душата тъжи...
Между два свята сърцето избира...
Между два свята утеха намира...
Между два свята тъгува...
Между два свята се смее...
Между два свята събира спомени...
Между два свята ги трупа...
Но вратата между тях остава залостена...
Между два свята изгряват звездите,
но душата в един се приспива...
Между двата свята луната изгрява,
но само в единия слънце залязва...
Между два свята сънувам,
но единия само сънища пази...
Между два свята душата ми умира,
в друг да възкръстне немила...