сряда, 14 юни 2023 г.

 


* * *


Събрах писмата до теб в кутия от шапки,

на дъното на куфара ми лежат светове,

в които ръцете ми срещат ръцете ти,

а не ни разделя бездна.

Загърнах се в шал от надежда,

пристъпила с боси нозе,

в ливада от щастие,

но за жалост посрещна ме

празна гара и дъжд от сълзи...


сряда, 16 ноември 2022 г.

 * * *

Чаша вино, писък на нощна птица...
цигара, отблясъци в мрака,
самотна сълза по страната се стича...
Писък на влак, забравена гара,
спомен за някой, отдавна заминал...


29.10.22

сряда, 10 ноември 2021 г.

 * * *


Принцесата е уморена,

да бъде все на висота,

от балове, тиари, от светска суета...

Принцесата мечтае... за малко тишина,

за топлата прегръдка на нощта,

където да остане за малко насаме...

Принцесата мечтае да бъде просто жена

без тежките товари на деня....

Принцесата е уморена от светска суета...

10.11.2021


понеделник, 8 ноември 2021 г.

 Ноктюрно


* * *



Вървя по улиците пусти,

отеква в тишината на деня,

шума на тъжните ми стъпки ...

Листата стенат за дома

и правят дните ми по-тъжни.

Тъгата сграбчила е в тънките си пръсти,

съня, душата ми, деня...

и трескаво притиска ме в мъгла...

Изгубила съм пътя си

и трудно ми е да се спра,

не мога дъх да си поема

и цялата потъвам пак в тъга...

Целува залеза нощта,

светът се готви да си ляга,

а зад клепачите ми бяга самота...


28.10.21

Гея

 Коледен календар от рула от тоалетна хартия :)


Много обичам да си майсторя разни неща и понеже работя в градина, реших, че трябва да измисля нещо лесно, но ефектно, за да отбележим първият Адвент и децата да получат малки подаръци, без все пак да се затрудняват много с отварянето или със самият календар. Естествено, нали съм си плюшкин и винаги съм събирала разни неща, та най-често събираният артикул у нас е ролката, която остава от тоалетната хартия. Имам си една голяяяма торба, в която събирам и често правя различни неща с тях. А по Коледа са ми особено любими и полезни, винаги влизат в украсата. Правя от тях малки шапчици, които служат за украса на шишета или висят по коледната елха. Могат да бъдат използвани също, за да рисувате с малки деца - сплескани под формата на сърчице или нарязани като паячета, глухарчета или както ви е най-лесно на вас. Изобщо ролките винаги влизат в употреба и се получават чудесни неща от тях. И така, ако сте събрали достатъчно ролки - трябват ви 24 - за целта същата работа вършат и ролките от кухненска хартия, нарязани на две или три, можете да започнете с приготвянето на коледния календар.

Държа да отбележа, че при мен винаги се започва с една идея, а в процеса на работа винаги се оказва нещо съвсем различно. Та и тук така - мислех да взема една пръчка, на която да сложа да висят малките пакетчета, после мислех да ги залепя на нещо като плакат от картон, който да украся, а в крайна сметка се получи елха, която украсих с пакетчетата :)

Началото е лесно - вземате си опаковъчна хартия - може да бъде едноцветна, с коледни елементи, може да бъде шарена, изцяло от вас зависи. Аз реших да е едноцветна, за да мога после да залепя стикери с номерата и дребни украси - камбанки, снежинки или нещо подобно. Изрязвате си парче от хартията и със сухо лепило намазвате опаковачната хартия и я залепяте на ролката. Аз си измерих по самата ролка колко трябва да е голяма хартията за опаковане и след това си изрязах 24 парчета. Така намалих времето за опаковане :) После подгъвате - получава се нещо като бонбон първоначално, след това вкарвате навътре остатъка от хартията и първоначалният вид е готов. След това леко сплесквате ролката през средата и може да подгънете, за да се получи нещо като капаче. Поставяте вътре пълнежа на календара и след това затваряте. Вътре може да се поставят дребни лего части, малки канцеларски материали, бонбони, малки шоколадчета или дребни подаръчета, фиби, ластици, общо взето малки нещица.



Ето така изглежда вашата готова продукция :) След това от вас зависи как ще ги прикрепите - дали ще е на плакат, дали ще висят, дали ще е на нещо друго. Аз избрах да направя конус, за да прилича на коледна елха. Признавам си, доста се затрудних, защото картонът се оказа труден за залепяне - сложих двойно лепящо тиксо, а след това добавих малко топъл силикон, защото не бях сигурна дали ще издържи. Ако искате да е по-стабилна конструкцията, може да го направите като пирамида - т.е. вътре да е пълно и плътно, аз не го направих, но пък и така ми се получи :)
След това, като сте готови с конуса, може да си разпределите горе долу пакетчетата, за да ви се получи равномерно разпределението. Моето, поне по мое виждане не е съвсем идеално :) Но като за първи път е повече от прекрасно :) Реших да ги залепя с горещ силикон, оказа се най-удачното решение, понеже преди това завързах пакетчетата с връвчици, които не прецених, че ще пречат ако е с двойно лепящо тиксо. Но силикона се оказа добро решение, здраво се захващат. Само докато работите, внимавайте, защото доста пари :)
След като сте готови с подредбата на пакетчетата, остава само да украсите готовият продукт :) Може да използвате въображението си и да се развихрите върху картона. Приятно творене!





петък, 3 април 2020 г.

#stayathome



От както е започнало извънредното положение, рядко пиша, не ми се спори с никой дали мерките са правилни, дали не са, дали това е пътя или не. Обаче като сравнявам пътя на различните държави, до сега в България всичко върви сравнително кротко и добре. Не знам колко време ще продължи, никой не знае, но не е човешко - нито седенето в къщи, нито пък да си като луд екстремист и да излезеш навън, за да пробваш дали теориите ще се оправдаят. Знам само, че в този случай не мога да приема нито тъмните и мистериозни теории, че някой нарочно убива световната икономика, нито мога да приема, че някой, нормален, разумен човек, ще твърди, че 5 г мрежите му са виновни или че илюминатите имат план за разрушаване на света и изграждане на едно ново общество. Няма да обяснявам мотивите си, но вярвам, че все пак има някой там, който разбира повече от мен какво да се направи. И ако от мен и моето семейство зависи да му помогна да спре този ужас, то бих го направила с най-голямо удоволствие. Преди известно време няколко медицински сестри излязоха на протест. Тогава нашето мило общество ги оплю, заяви, че са изкукали, че не заслужават по-високи заплати, че не може да искат такива неща, как така се осмеляват те да протестират... И както винаги протестът на едно важно звено от едно уж функциониращо общество потъна неусетно. Така беше и за лекарите... Така беше и за учителите... Така е и за още доста отрасли в нашата мила родина. Оказва се, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Само че, в един момент палачинката се обръща и ние опираме до точно тези давещи се, които в някакъв момент имаха нужда от нас. Сега ги наричаме герои на нашето време, ангели, пляскаме им от терасата, възхищаваме им се, пожелаваме им да са здрави, а до вчера ги биехме и ги наричахме мръсни печалбари... Не знам да има друго цивилизовано европейско общество, което да постъпва по този начин с най-важните хора в структурата на съвремието си. И вероятно няма да открия такова. Мога само да кажа, че човекът е човек, дори и да е убит от системата, дори и да няма причина да ходи на работа, когато тази система го призове, той отива да изпълни дълга си. Въпреки страха, въпреки боя, въпреки хората, въпреки самата система... Защото е просто човек, който обича професията си. И много често за съжаление не се замисляме, когато вдигнем ръка, когато нагрубим, когато оплюем някой, че утре, в онзи утрешен труден момент, той може да бъде единствената ни надежда да бъдем спасени, дори с цената на неговия живот...
Днес трябваше да отида на работа. До вчера нямах маска, налага ми се обаче вече да я слагам. Бях с нея само 6 часа. След носенето й, вече имах клаустрофобия, главоболие, боляха ме ушите от ластиците и не можех да дишам. Сутринта излязох усмихната, окуражена от факта, че имам някаква защита и все пак помагам да няма заразени. На шестият час вече исках да убия някой. А тези хора, те я носят на смени от 14 часа. За мен, те са не само герои, те са изключително издържливи стоици, които знаят какво правят и в името на какво го правят. Мога само да бъда благодарна за това и да им пожелая много много да са здрави и дай Боже да нямат толкова много работа! Аз от сърце им благодаря за работата и за силите, които притежават!
А вие, вие стойте в къщи, пазете се, не прекалявайте и по възможност оставете тези хора в къщи също, спестете им дежурството от 14, 24 часа. Може да опитате как ще се чувствате след 14 часа носене на маска. Повярвайте, не е лесно и може би ще ви накара да се замислите преди да направите нещо глупаво...

четвъртък, 2 май 2019 г.

***

Студено е...
Вали...
Ръцете ми търсят ръцете ти...
Ситни капчици се стичат по лицето ми...
Дъжд или сълзи?
Самотна съм...
Боли...
Болката във мен крещи...
Обичай ме...
Прости...

неделя, 28 април 2019 г.

На баба...

В магията на нощта те сънувах.
Лицето ти, набраздено от следите на времето...
Очите ти, топли и кафеви, пълни с мъдрост и любов,
ръцете ти, отрудени, но нежни...
Любимата усмивка и добротата, която излъчваш...
Разхождах се със теб под ония черници пред къщата, където пораснах...
Прегръщах те, сякаш никога няма да те пусна да си отидеш...
Сънувах прасковата на двора - дъхава и слънчева...
Сънувах розите, уханни и истински...
Чувах смеха ти, толкова рядък и толкова скъп...
Сънувах, че те прегръщам и не исках да се сбогувам...
Сънувах те толкова жива и близо до мен...
Сънувах те на прага на старата къща...
протегнала ръце да ме прегърнеш...
Сънувах те...




вторник, 16 април 2019 г.

За една катедрала...

"Est celui qui lui jettera la première pierre
Celui-là ne mérite pas d'être sur terre"

Notre Dame De Paris - Belle

 

 

Вчера в Париж горя Нотр Дам... Едно късче история потъна в пламъците... Едно късче история обедини хората по света, а нас българите за пореден път раздели...

Какво толкова ни натъжавало, какво било това, да плачем и да страдаме за една църква, колко много гладни и умиращи имало по света, а в България колко църкви се рушали... Нещата мили мои са несравними и ако не го виждате, ще се рушат още църкви, паметници и ще гладуват още хора... Защото снощи горя не само християнският символ Нашата Парижка Дама, горя образа на Квазимодо, горя Виктор Юго, горя късче история и литература...
От малка обожавам да чета, четях всичко, гълтах страниците с такава страст, че след като прочетох библиотеката в къщи, реших, че не е достатъчно и картоните от градската библиотека растяха прогресивно... Обожавах приключенските истории, но от малка съм романтичка и сърцето ми се разтапя от несподелена любов или силна такава. Няма да забравя първата си среща с "Парижката Света Богородица". По нейните страници открих магията на една прекрасна църква, на една любов, едно нещастие и завинаги сърцето ми остана в нея. Мечтаех дълги години да я посетя, да я видя от вътре, да почувствам това, което Юго е описал, да се потопя в атмосферата. Мечтаех за Франция и знаех, че това е едно от местата, където искам да отида. След това дойде мечтата по историята на тамплиерите, търсех всичко свързано с тях и Катедралата отново пресече моя път. Бях влюбена безвъзвратно и завинаги в това късче камъни и витражи и знаех, че един ден ще отида да го видя, без значение кога и как. Когато отидох преди 10 години, изпитах такова страхопочитание, толкова силна любов и преклонение пред величието на тази църква, че когато влязох вътре, не можех да кажа и дума. Мълчах и с удивление гледах, наслаждавах се на страхотните витражи, изследвах камъните с пръсти, докосвах статуите и говорех на Бог, в който не вярвам... На това същото място се почувствах едновременно толкова малка и толкова голяма, докоснах се до нещо, за което мечтаех толкова дълго... Можех с часове да наблюдавам витражите и да ги изучавам, всяко едно стъкълце има своя собствена история... Не ми се тръгваше от там. И си обещах, че някой ден ще дойда с децата, да им я покажа отново, защото бяха малки, за да знаят и да помнят, че такива паметници има и оцеляват във времето.
Снощи, когато чух, че гори се разплаках и се ядосах, защото не съм снимала повече. Сега част от уникалния облик го няма. И плаках като малко дете, защото не мога да покажа на децата си това, което аз видях, не мога да ги "докосна" с историята, така, както аз бях докосната. Мога само да се надявам, че ще я възстановят така, както я видях за пръв път...
И докато французите пееха и се молеха на брега на Сена, да не изгори цялата, ние се карахме дали да помагаме на "гадните жабари", дали да изгори, щото все пак в Африка умират от глад или щото и нашите църкви горят...
Изгоря не само символът на Париж, не само символът на вярата или на свободния дух, изгоря до основи съпричастието и добротата...


понеделник, 7 януари 2019 г.

От вчера така ми напира, напира да се изкажа и си реших, че днес ще го направя, защото вчера беше ден за почит, ден за мълчание, защото един актьор и интересен човек си отиде...Мълчах си, защото ние имаме една много хубава приказка - за мъртвите или добро, или нищо. Не му е времето, когато някой поеме оня път, дето не се връща, да го спираме насред пътя, за да му кажем в очите - ти си страхливец, защото си избрал алкохола, пред децата си. Не му е времето да говорим зад гърба на някой, или да намираме упование в това, че видиш ли, сега вече го наредихме тоя ми ти алкохолик, дето е срам за гилдията и не може да е такъв страхливец, да му се невиди, че да избере чашката пред децата си... Не е времето да търсим греха, да търсим вината, да търсим силата или слабостта... Ако сме знаели или сме виждали, то приживе е трябвало да му кажем в очите - ти имаш проблем, дай да видим как да ти помогнем. И да подадем ръка. А не да ритаме, когато вече падне. И да, алкохола не прощава, но никой от нас не знае фактите - знаят ги само майка му, жена му и лекарите. Дали е от пиене, дали от друго, това няма как да разберем. Иван беше пич, не се свенеше да каже истината в очите на другите, беше и добър, и лош, дали алкохола е причината - само той си знае. Иван беше една търсеща душа, същевременно нежна, романтична и бореща вътрешни демони. Че кой ги няма тия демони? Всички ги имаме. Дали обаче ще ги гоним с алкохол, дали с работа, дали с наркотици, дали с друго, това си е само наш проблем - между нас си и демоните ни. О да, публична личност, известна личност, но той има право на лично пространство. На такова, в което да се затвори между четири стени и там да прави каквото реши. Сега е лесно да кажем - тоя алкохолик, тоя простак... А вчера прочетох, че си бил заслужил участта, щото видиш ли стрелял по бездомни кучета??? Абе добре ли сте бе хора??? Това ли е критерия за морал, за чистота, за възвишеност? Ми и аз не си падам по бездомните кучета, ама не пия. Трябва ли и аз да умра от такава смърт?
Всички съжаляват бедната му жена, бедните му деца - ами спрете се бе, помълчете, поне веднъж пред смъртта запазете тишина, защото тези деца, тази жена, утре ще се отърсят от мъката и ще прочетат какво сте написали. И няма да им стане особено добре и ще върнете и техните демони. За тях той може да е бил най-прекрасния човек на света и да няма нищо от това, което сте описали... А и кой от вас го е познавал толкова добре, колкото тях, тези, с които е живеел, тези, които е обичал...
Не харесвам алкохолиците, не одобрявам пияниците, но в нашата държава се пие, мъжката при това. И не е само Иван, не е само Чочо, не е само Андрей, много мъже пият. Не случайно имаме израз - едни пият от мъка, други от вечерта, а трети от сутринта... Пие се. Не са само те, но те са на показ и могат да бъдат ругани, обиждани, осмивани, защото са се показали - къде слаби, къде в неизгодна позиция. А българина има навика да рита падналите... Народопсихология някаква...
Вчера, трима мои любими актьори се събраха заедно. Надявам се онази Божа сцена да изцери раните им, да им даде покоя, който са имали нужда да получат и да намерят онази велика роля! А за нас остава да замълчим малко и да отдадем последна почит!
Почивай в мир, Иване!

понеделник, 5 март 2018 г.

В обувките на Шехерезада или моето мароканско приключение :) - втора част

И така, продължаваме нататък - хамамът е първата част от сватбата. Признавам си бях ужасно любопитна, защото все пак едно е банята в България, друго си е хамамът в Мароко. Още дори преди да го видя, бях любопитно очарована, тук намеса има пак любимата Шехерезада :) Основно в случая ми повлия и факта, че сестрата на младоженеца се беше погрижила наистина обстановката да е като в приказките. Самата баня беше украсена фантастично и на светлината на свещите беше приказно.



Идеята на хамама е, че в този момент булката се сбогува с чистотата си и моминския живот и преминава към живота на омъжена жена. Това са последните й моменти, в които тя е свободна да бъде младо момиче и себе си с приятелките си. След това на плещите й ляга отговорността за семейството. 
Преди да влезе в хамама, за булката има подготвен специален чеиз - толкова красиви неща имаше, всичко е ръчно изработено. От сладките неща, с които ни посрещнаха на вратата, до халатите и кърпите за булката. Всичко беше изпипано и нагласено с много любов. В самото начало булката е придружена от близки, водят я до хамама и там я
предават на жени, които се занимават професионално с това - те я насочват какво и как да направи, подготвят я и я гримират, обличат и след това я предават на младоженеца. Много от нещата, които се правят са театър, но всичко е интересно и привлекателно, тъй като е изключително необичайно и ново. Всички дарове на булката, целият й чеиз се внася на едни огромни специални тажини, носени от група момчета, а всички те са придружени от група пеещи жени :)
Вътре в хамама, момичето /булката/ влиза с най-близките си приятелки, които се забавляват с нея и й помагат да се сбогува с безгрижния живот :) След това бъдещата булка е изведена от там, отново подготвена - гримирана, облечена със специална дреха и предадена на жениха. 




Между временно, гостите се забавляват в една зала, хапват, танцуват и чакат да се върнат младоженците :)
  Вътре в самия хамам всичко е подготвено за булката - навсякъде бяха разпръснати розови листа, имаше купички с благовонни масла, къна, както и много лавандула. Всичко беше страхотно изкушение за сетивата. Както и за погледа. Навсякъде погледа среща онази особена мароканска ръчно изработена мозайка.
Всичко беше съчетано с много вкус и усет за детайла, а също така беше наблегнато и на символиката за щастлив и успешен семеен живот.  
След като подготвиха булката и я предадоха символично на младоженеца, двойката се върна обратно в залата. Там в центъра има специална маса, на която стоят младоженците и жените, които отговарят за протокола :) пристъпват към следващите стъпки от ритуала. Двойката бива благословена с къна, след това къна поставят и на по-близките й приятелки. След това раздават подаръци на всички девойки :)     Когато приключат с официалната част, на гостите се поднася специален сладък  кус кус - приготвен с плодове и специални бонбони.


Следващият етап от сватбата е доста по-лежерен и по домашно му уютен :) За гостите на сватбата от женски пол имаше предвидено рисуване с къна. Всички са виждали красивите рисунки с къна, е, всяка от нас имаше възможност да получи такава. Междувременно отново имаше чай :) задушевни разговори и много смях. 
На следващият ден вече беше същинската част - сватбената церемония. В Мароко сватбата е доста значимо социално събитие, убедена съм в това :) Толкова красиви тоалети видях, толкова много накити и интересни неща... В поканата пише начален час 20 часа, но никога не започва толкова рано :) Булката се появи около 23 часа :) Всъщност гостите си отиват сравнително навреме и чакат там, през това време няма сервирана храна, няма и някакви забавления, освен музиката от оркестъра :) След като дойде булката, вече започва същинската част. Ритуалът е доста интересен - тя сменя за вечерта 6 тоалета, кой от кой по-красиви и богато украсени. Един от тоалетите беше характерен за областта, от която идва булката. 
И булката, и младоженецът биват внесени на носилки, специално украсени за тази цел. Носят ги едни млади момчета, които ги подхвърлят насам-натам из залата, а след това ги поставят на подиум.
Целият този ритуал се извършва изключително внимателно, много красиво и необичайно. Изпитвах обаче сериозен страх за младоженците, тъй като момчетата, които носят тези огромни носилки са по едни никакви чехлички, като на Малкия Мук и през цялото време ме беше страх да не се спънат :) За щастие младоженците бяха пренесени безпроблемно до мястото им и след това отново жените извършваха различни ритуали. 
На булката бяха поднесени дарове, които остават лично нейни, ако мъжът й реши да се раздели с нея, за да е обезпечена и да няма финансови проблеми. Бяха им поснесени питиета и храна, която разделиха двамата заедно и понеже физическият контакт преди сватбата не е позволен, дори първата целувка е само целувка по челото :) Всичко в залата беше страхотно подредено.

 Булчинската маса беше изпипана от всякъде :) След като преминаха част от ритуалите, поднесоха храната. Отново много вкусни неща, екзотично приготвени и елегантно поднесени.
 Накрая завършиха с изкусителни десерти - торти, сладки и разбира се сватбената торта, която беше произведение на изкуството. Приготвена от сестрата на младоженеца.





Тоалетите на булката бяха в различни цветове - червено, сиво, зелено, екрю, бяло, кой от коя по-богато украсени. На мен лично, този ми е най-любим! Кафтан, от родното място на булката.


Сватбата завърщи естествено с разрязване на тортата и хвърляне на букет :) А ние продължихме с разходките из Мароко. Но за тях в следващата част!
 

В обувките на Шехерезада или моето мароканско приключение :)

Не знам дали ви се е случвало, когато видите снимка от някое място или дори само споменаването на името на това място, да изпитате силно желание да го посетите? Ето такова е и моето усещане към Мароко. Спомням си едни особено красиви снимки на Мароко - сини врати, контраст с червени части от къщи, огромните пазари, наредени с различни стоки и знаех, че много, ама наистина много искам да отида там. Е, най-накрая мечтата ми се сбъдна, вярно не в този вид, в който исках, но се сбъдна и то не как да е, а бях поканена на мароканска сватба. Това е събитие, което пожелавам на всеки от сърце да види, защото няма нищо общо с традиционните сватби. Част от ритуалите и идеите на самата церемония не разбирах, но всичко беше толкова вълшебно, че все едно бях в приказка. В Мароко сватбите са дълги и доста изтощителни :) Общо взето тази беше три дни, в които задължително имаше по нещо интересно и нещо, което не си виждал никога или само си чувал. 
Но да започна от самото начало - летейки над морета и океани, приближавайки се до Мароко, бях очарована от всичко, което се виждаше от въздуха.

За дива природа, Мароко има доста зеленина и никога не съм виждала толкова много растения на такъв тип почва. Части от страната са пусти, буквално безплодни, но както и в Малта, тук е направено всичко възможно, за да се облагороди.


А пътищата - не знам дали някога през живота си съм виждала по-добри от тези в Мароко. Толкова добре изградена пътна инфраструктура не съм виждала никога до сега. Мароко е страна на контрастите - невероятни курорти, страхотни места в градовете - там където е туристическа зона и места на тотална, пълна бедност и мизерия. Но въпреки това голяма част от хората, с които се срещнах са мили и любезни и те карат да се чувстваш като у дома си.
Още от самото начало, като кацнеш, все едно попадаш в приказките - палми, цветя, страхотни фенери и дървени орнаменти. На летището в Маракеш ме посрещна едно страхотно слънце, което направо ми стопли душата :) Пътувах декември, началото, тук беше люта зима, а там 25 градуса и бях през цялото време по жилетка, толкова приятно беше :).













Ако пътувате за Мароко, трябва да знаете, че в самолета ви дават нещо като адресна карта, която попълвате, на излизане попълвате също. В нея са вписани имената ви и при кого отивате. Летището е почти непристъпна крепост, проверките са доста сериозни, ако излезете от летището, няма възможност за връщане. Има няколко проверки за сигурност, като проверяват и багажа няколко пъти докато стигнете до лентата за предаване. Но пък за сметка на това всички са изключително любезни и внимателни.
Ако сте на гости при познати, със сигурност ще бъдете поканени на чай. Там чая е основно средство за социализация :) Задължително се пие чай във всякакви ситуации - при кризи, за сплотяване на семейството, за приемане на гости... изобщо в Мароко чаената церемония е издигната в култ :) Влюбена съм в начина на приготвяне на чай. Така ти показват, че си добре дошъл и ти поднасят топло гостоприемство. Само предупредете преди това, че пиете чая с по-малко захар или без никаква, защото чайовете са изключително сладки. Направо нагарчат от сладост :) Ментата, с която се приготвят е изключително дъхава и ароматна и чая има невероятен вкус. Всичко се приготвя в специални кани и се налива в стъклени чаши. Чая се сервира със специални сладки, които имат екзотичен вкус - приготвени са в повечето случаи със звездовиден анасон. Невероятен аромат.


Всъщност в Мароко храната изобщо е екзотична и невероятно вкусна. Там за пръв път опитах трушия от лимони :) Много ми хареса. Два вида кус кус - сладък, солен, както и комбинация от ястия, които вероятно няма да опитам на друго място никога. За сватбата имаше приготвени специални сладки, всичко беше толкова изкусно приготвено, че човек може да напълнее само от гледане.
Голяма част от яденето се приготвя в така наречения тажин - глинена чинийка с похлупак, най-просто казано, но яденето, приготвено вътре е страшно вкусно.
Има различни варианти на средиземноморски храни, аз просто не успях да запомня всичко, затова и не мога да съм полезна, ако искате да опитате нещо :) Но имаше толкова много и разнообразни неща, че може би трябваше да пътувам с тефтер в ръка и да записвам. Иначе е невъзможно да се запомни. Много от нещата, които ни сервираха бяха свързани със символиката на сватбата, а други бяха просто традиционни за района. Като например - ястие от няколко вида риби, скариди, в тестяна коричка
Или подобно ястие, което е направено като сладка баница, поръсено с пудра захар и канела, но вътре е пълно с пилешко месо :) Или огромните омари, поднесени с интересни гарнитури наоколо. Сладкишите са неизброими, просто човек
не може да опита всичко.
Всъщност това е съвсем дребна част от това, което видях и ни води до основното - церемонията. Както споделих вече, самата сватба беше разделена на три дни - първият ден всичко беше посветено на хамама, след това беше по-спокоен и релаксиращ, семеен ден, а накрая беше същинската церемония. Но за тях по-нататък...


вторник, 4 юли 2017 г.

* * *

Краката ми се носят по забързаните улици
и търсят пътя към теб.
В главата ми звучи мелодия,
която ме следва от детството...
Помня смеха ти,
помня очите ти,
помня ръцете ти,
напукани и с мазоли,
но все така нежни и любящи...
Сънувам двора на село,
миризмата на твоите банички,
сънувам цветята ти...
Влизам насън в оранжерията
и крада дъхави домати...
Търся те сред слънчогледите,
но съм загубила картата,
с която да те намеря...
Прегръщам сенките,
защото не мога да те докосна
и мечтая за времето,
когато пак ще ми се усмихнеш....

неделя, 23 април 2017 г.

На баба...

Стоя на прага и те чакам,
викам те настойчиво,
сякаш времето бяга,
а ти си застинала в него...
Ръцете ти шарят по китките,
бързат да свършат работа,
за да замесят онези прекрасни
дъхави закуски, които обичам...
Спираш, преди да тръгнеш,
заръчваш ми да се пазя,
да заключа вратата и тръгваш
с усмивка към новия ден...
Чакам те, чакам да се върнеш,
да се сгуша в ръцете мазолести,
да усетя, че ти си там и смеейки се
да си изпрося пиленце...
Чакам те и те търся,
в цветята до портата,
чакам те и те търся, да ме научиш
как да се справя с новия ден,
чакам те и те търся,
на полето сред разцъфналите макове,
чакам те и те търся
да пристъпиш през прага,
да се усмихнеш и да ме прегърнеш...
Чакам те и те търся и застивам на прага,
стори ми се, че чувам гласа ти...
Търся те... Ще се видим ли пак?
Търся те... Обичам те...


Носталгично...

Разхождам се бавно по алеята
на крайбрежната улица 
и дишам с пълни гърди
въздуха, пропит от сълзите на вятъра...
Чайки се стрелкат над главата ми
и се гмурват стремително 
в безбрежното зелено
на водите в залива...
Душата ми се рее стремително
във високото и мечтае за свободата
на лятното слънце...
Косата ми се разпилява по вятъра
и улавя дъха на морето...
В краката ми плискат вълните,
които се борят с пясъка,
за да погалят нежно
черупките на мидите...
Затварям очи и се понасям
на крилете на птиците
над безбрежната шир... 
В очакване да бъда докосната
от ръцете ти...








сряда, 22 февруари 2017 г.

На баба...

Всяка нощ се връщам на прага
на твоята къща...
Пристъпвам на пръсти през вратата,
търся те, в тишината на деня...
Виждам сенките, които пълзят по стените,
викам те тихо и протягам ръце...
За да обгърна празнотата...
Търся те в дъхавите праскови,
в розите на двора...
Прокарвам пръсти по кората на ябълката,
навеждам се да помириша зюмбюлите
и те търся...
Знам, че си някъде там,
заета с дневната работа,
но не те откривам...
Тичам из двора и тихо шептя името ти...
Но ми отговаря само тишината...
Търся те, но откривам само пустота...
Сънувам те... Сънувам как ме викаш....
И искам да те прегърна,
но не успявам...
Сънувам те, там на прага,
с дъхава праскова в ръце,
засмяна, да махаш с ръка...



сряда, 25 януари 2017 г.

Завръщане...

Два часа ме делят от любимите хора,
два часа да докосна отново сърцето си,
два часа, да прегърна мама и татко,
два часа, да целуна баба...
Два часа, да прокарам ръце
по кипариса в двора...
Два часа, да помириша нарцисите...
Два часа, за да се разходя по калдаръмените улици,
два часа, за да се срещна с историята...
Два часа, за да погледам гълъбите на покрива,
два часа, за да откъсна люляк пред входа...
Два часа да събера сърцето си,
за да го разпилея отново, когато се завърна...



вторник, 24 януари 2017 г.

* * *

Светлината докосва тишината на нощта...
А после гали косите ти...
Разсветлява и тъмницата бяга от очите ти...
Преплитам пръсти с твоите,
протягам се и докосвам устните ти...
Белотата на кожата ти ме учудва...
Сякаш сияеш в тъмнината...
Или любовта те озарява?
Опитвам се да те стигна,
но сякаш се гоним като сенките
по стената...
Тишината е оглушителна,
отекна въздишка и сякаш
се пръсна сърцето ми...
Черно и бяло се вплитат в душата ми,
 а тъгата покрива очите ми...

събота, 3 декември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима... - част трета - Ла Валета

И така, част трета - Ла Валета - столицата на красивата Малта. След кратка почивка продължаваме нататък - каквото и да кажа за Ла Валета, вероятно ще бъде малко, много красив град, но вече стана ясно, че в Малта всичко е красиво :)
Валета - поглед от Слима


Както вече споменах, в Малта има изключително много храмове, та Валета не прави изключение, рицарите от Ордена на Св. Йоан са оставили своя отпечатък тук доста осезателно. Наречена е "Град на дворци, построен от джентълмени за джентълмени". Валета има изключително интересна мрежа от улици, която представлява своего рода естествен климатик на града :)
Всичко във Валета е изпипано до последния детайл, влюбена съм във вратите на къщите - всяка има характерна специфична метална дръжка, с която да почукаш на вратата :) Детайлите са най-различни, материята също и всичко е и.очарователно и изящно в своята изработка. Човек може да види причудливи елементи, а всичко това е подплатено с прословутия малтийски кръст :)


 В почти всеки край на Валета има укрепления, на които има бойници. Валета е едно от най-големите естествени пристанища в света, там могат спокойно да акостират различни кораби, без да има проблем с дълбочината. Най-красивият изглед се открива от така наречените Барака Гардънс- изключително красива градина, както споменах вече преди това, в Малта няма естествен водоизточник. Тук грижовни ръце са сътворили истински оазис от растения и фонтани. А гледката към пристанището спира дъха.


Барака гардънс
Тук всеки ден в определени часове, оръдията отбелязват часа. Признавам си, това не ми подейства толкова впечатляващо, колкото влизането на пътнически кораб в самото пристанище. Доста внушителна гледка е. Както и яхтите, закотвени на отсрещната страна на залива. Истински малки бижута :)

 Гледката на огромния кораб, влизащ в пристанището ме накара да се замисля за историята на тази малка островна държава, преминала през толкова бури и препятствия и въпреки това, превърнала се в интересно и забележително място, което може да предложи изключително много за разглеждане и научаване. Не знам как точно са творили всички
обитатели на острова, но строителството тук е впечатляващо и спиращо дъха. Пристанището е

 построено високо и създава усещането, че се рееш над корабите. Разбираемо е, защо са успели толкова дълго да предпазят острова от чуждо нашествие, а също така и да предложат добра база за търговия :)




По улиците на Валета човек може да открие много интересни места, а и има такива малки, скрити богатства - кокетни улици, старинни сгради, малки ресторантчета, кафенета, паметници на известни личности, буквално всичко е превърнато в история и е почетено с уважение. Даже има табелка за престоя на Наполеон, който е бил на острова за цели 7 /седем/ дни :)
 Навсякъде е пълно с религиозни символи и човек може да се моли всеки ден от годината в различен храм :) Най-величествен от тях обаче е Храмът "Св. Йоан Кръстител", която е била построена за нуждите на рицарите хоспиталиери. Интересен факт е, че на фасадата на църквата има три часовника. Само единият показва времето, останалите показват деня и датата. Те имат за цел да объркат дявола и той да не успее да дойде навреме за службата.

Часовниците на фасадата


Катедралата Св. Йоан Кръстител

 Дори и да искам, не бих могла да пресъздам с думи красотата на самата катедрала. Това е място, което трябва да се види и съпреживее. Построена е в бароков стил, всичко в нея е изпипано до последния детайл - от фризовете по стените, до мраморните подове, изпълнени с религиозни сцени. Подът на самата катедрала е определян като един от най-красивите подове в света. Той е съставен от 375 надгробни мраморни плочи, които изобразяват гербовете и делата на най-знатните рицари на ордена. Стените за рисувани с невероятно майсторство. В самата катедрала се съхраняват картини на Караваджо и Мария Прети.

 Навсякъде се вижда малтийския кръст, преплетен с френската лилия.
Надгробни плочи
 А религиозните сцени са преплетени с благодарност към знатните рицари-дарители на ордена.

 В Катедралата се съхраняват и всички бойни знамена на Малта, претърпяли различни сражения. Има специална зала, в която са поставени, с описание на самото знаме, повода при който е носено, както и портрети на Великите Магистри.

 Катедралата е интересно разпределена - има различни капели, като всяка е посветена на различните националности рицари, които са служили в ордена. Колкото по-близо си до центъра, толкова по-старши представител си в ордена и толкова по-богат. Френската, италиянската и арагонската капели са най-близо до олтара, те са били най-добре представени.

Фламандски гоблен


 В самата катедрала има различни отделения, в които се съхраняват специалните хорови книги на ордена, съхраняват се религиозни одежди, използвани при специални церемонии. Изработени са от коприна и сатен, изпъстрени с богати бродерии, често третирани със злато и сребро. Цветовете на всеки комплект одежди са внимателно подбирани, съобразно църковния календар. В храма се намира колекция и от фламандски гоблени. 
Всичко тук говори за пищност и богатство.



Предполагам, че има още доста какво да се види в самата Валета, въпреки че не е голям град сам по себе си, но въпреки това има много места, които да се посетят и да се разгледат. За сега обаче толкова от мен :) Продължаваме нататък....
















сряда, 9 ноември 2016 г.

Малта - загадъчна и неповторима... - част втора - Гозо

И така - ден втори в Малта - поредното предизвикателство, поредното приключение - едно от красивите природни изкушения - Гозо. Не знам как може човек да опише това място с думи, но ще се опитам. Не знам дали има и друго място, което да е толкова красиво - още докато пътувахме с ферибота, имах чувството че се намирам в рая. Няма такава кристална тюркоазена вода и никъде не съм виждала толкова красиви скали.
Малта от ферибота
Както вече писах, достъпа до Гозо е само по море. Ако изберете Малта за почивка, има два варианта да се доберете до там - или сами да си я организирате, или да попитате в хотела. Ние имахме изключително любезен рецепционист в хотела, който ни помогна с това. Имаше шатъл от хотела, който ни закара до самия ферибот. Бяхме в Слема и пътуването ни отне един час. Хубаво е да си предвидите един ден само за Гозо, пак в зависимост от това, в коя част сте на острова. Но екскурзията до там отнема доста време.
След като слезете от ферибота, там ви поемат служители, които ви качват на автобусите за разглеждане на острова. Има дабъл декъри, които са на принципа - Hop on Hop off. Много е удобно, но не винаги разполагаш с достатъчно време, затова е хубаво предварително да си изберете какво ще посетите на Гозо или да си организирате сами пътуването до там.
Водата около островите
Столицата на острова е Виктория /Рабат/, която е една изключително красива цитадела. Отново ще споделя колко съм впечатлена от строителството тук - огромни защитни стени, дълбоки ровове, голям храм и страхотен изглед към самия град. Разходката по острова с туристическите автобуси е дълга и доста интересна, спират на всяко по-известно място на острова.


Гозо, поглед от ферибота
Както вече писах преди това - Трите острова са вулканична скала, която е изникнала сред морето и няма никакъв достъп до прясна питейна вода. Единственият начин за това са дъждовете и преработката на солена морска вода. Признавам, че съм изключително изумена от опитите да бъде опитомено това диво място и да бъде превърнато в красива градина, която дава препитание на много хора. Гозо е известен с това, че произвежда основната част от гроздето за вино, с което е известна Малта - повярвайте ми, изключително добро при това :) Също така там се произвеждат и голяма част от зеленчуците и плодовете на Малта - за това по-късно в специален раздел - храна :)

Голяма част от почвата се внася
Във Виктория  или по-точно Рабат се намира красива Цитадела и която е и най-високата точка на града. За мое огромно съжаление, видяхме само Цитаделата, а Храма /Ротондата/ не успяхме. Изглежда изключително красив и смятам, че е повод да се върнем отново там :)
Разходката из Гозо води до различни забележителности - легендите разказват, че тук е живяла Калипсо, дъщерята на Атлас, която е задържала Одисей за цели 7 дълги години. Автобусът направи тук малка спирка, за около 5 минути, в която евентуално може да видите самата пещера :) В тази част на острова се намира и прословутия плаж на Гозо - Рамла бей. Пясъкът е с много интересен червеникав цвят - това е едно от малкото места в Малта, на което има истински пясък :)
 Навсякъде по пътя човек може да забележи лозя, огромни кактуси, които на места са като една естествена ограда, нарови дървета, портокали, мандарини и различни градини със зеленчуци. Както и навсякъде са изградени резервоари за вода.
А от тази част на острова Цитаделата изглежда изключително внушително.


Близо до тези плажове се намира и мястото, на което е корабокруширал Апостол Павел. Малта е силно католическа държава и навсякъде може да се видят символите на вярата. Изпълнена е с храмове, всяка къща си има име, както и закрилник. Навсякъде човек може да забележи малки храмове, в които да се помоли.
Признавам си чистосърдечно, и на мен ми се случи, докато пътувахме из Гозо и смея да твърдя, че малтийските шофьори на автобуси са едни от най-добрите, които съм имала честта да ползвам :) В Гозо всичко е тясно и на места горните ръбове на автобуса опираха в терасите на къщите. Признавам, че шофьорите се справяха повече от добре и всичко мина успешно. А усещането да докоснеш цветята по терасите от близо е невероятно.
Карта на Цитаделата

Цитаделата е запазена в естествения си вид, из уличките й може да посетите малки магазинчета за сувенири, вътрешния храм на самата Цитадела, както и да се разходите по крепостните й стени. В магазините за сувенири продават сребърни накити, които са с изключителна изработка - фини и изящни, филигранно изработени.
А крепостните стени са внушителни и от тях гледката е спираща дъха.

Крепостната стена на Цитаделата


След като посетихме така да се каже центъра на Виктория, се отправихме в посока на едно малко селце, на което автобуса има по-сериозен престой :) Не е нещо специално, просто място, където човек може да се запознае със занаятите и местните специалитети. Само да предупредя, доста симпатични възрастни жени продават там, а се оказаха и изпечени търговки. А нещата са си "прилични" като цена :) Но пък има невероятни ръчно изработени неща.Там децата се запознаха с начина на пълнене на свещи в малки бурканчета, от ръчно оцветен и ароматизиран восък, видяха ръчно изработени каренца, бижута, а също така и типични сладкиши за региона.След това се отправихме към следващата точка в нашето пътешествие - Ta'Pinu Sanctuary. Тъй като Малта е известна с това, че е католическа държава, много пилигрими са посещавали това място. На пътя им се намират различни светини.

Ta'Pinu Sanctuary
Една от тях е храма на Девата от Ta'Pin, тя е притежавала чудодейни сили да лекува хората. В нейна чест е издигнат този красив храм.
Разходката из Гозо е много живописна и интересна, прави впечатление как е организиран живота и по какъв начин хората са воювали с природата, за да сътворят красиви места. Както вече споменах, всяка от къщите има свой покровител и носи свое собствено име. Много често няма номера на улици или наименование, а всяка къща има своя собствена красива табела с името на самата къща. Къщите са красиво построени, по терасите пълзят цветя, а в дворовете растат палми или огромни каучукови дървета. За мен беше голяма изненада - в началото го помислих за фикус :) Вярно, че са от една растителна група, но все пак си е изненада :) И така бавно и полека, пътувайки по острова, стигнахме до едно от най-красивите места в Гозо - природния феномен Dwerja - залива, в който се намира Лазурния прозорец, Вътрешното море, бреговата кула и Скалата - гъба.
Вътрешно море
  Признавам, пътя надолу беше огромно изпитание за всички в автобуса, особено за тези, които стояха на втория етаж, тъй като встрани има дълбока урва и стремителни завои :) Ако сте от по-страхливите, препоръчвам да останете долу, но ако държите на спиращата дъха гледка отгоре, то втория етаж на автобуса е вашето място. Наистина си заслужава тръпката :)

Изглед към залива



Вътрешното море е естествено образувано, богато на животински свят и свидетелство за изключителния живот на това място. Целия залив е осеян с различни фосили и може да се проследи през различните години и епохи какво точно е населявало острова.


  
В тази част се намира напълно запазена брегова кула, построена от Ордена на Сейнт Джон /Малтийските рицари/. Изградена е като защитна кула, която да пази острова от пирати и евентуални неприятели.От нея се е осъществявала комуникацията с останалите бойни кули - използвал се е огън и дим за предаване на съобщения. Била е снабдена с оръдия.
Бойна кула













Скалата - гъба е доста интересно естествено скално образувание. Наименованието му идва и от самата форма на скалата, и от това, че на самата скала расте особен вид паразитно цъфтящо растение, с неприятна миризма - прилично на гъба. Самото растение е изключително интересно, рицарите са открили, че има лечебни свойства - използвали са го като стипца в раните, а също така и като лек за дезинтерия. Рицарите са го харесвали толкова много и са го смятали за изключителен дар, че са го подарявали в знак на уважение към различни знатни гости.За съжаление в наши дни лечебния ефект на това растение не е доказан :) Затова пък мястото е страхотно за подводни спортове :)


Скалата гъба






И така - най-накрая, но не и последно по важност е може би най-красивото нещо на този остров, или поне за мен беше спиращо дъха - Лазурният прозорец. Когато подготвях пътуването си към Малта, се поинтересувах къде и какво може да се види. От малка се интересувам от Малтийските рицари и всичко, свързано с тях ми беше интересно - разходката ми до Малта не ме разочарова, видях много красиви неща и съжалих за многото пропуснати шансове да видя други. Но сътвореното от човек, отстъпва пред майсторската ръка на природата. Виждала съм снимки на Лазурния прозорец, но те не могат да подготвят човек, когато се изправи там, на ръба на скалата и погледне в безбрежното тюркоазено море. Съчетанието е уникално и неповторимо и съжалявам, че снимките не показват и една бегла част от красотата му, както и от усещането да стоиш там, а вятъра да развява косите ти.
Лазурният прозорец
На това място човек се чувства изключително малък, почти нищожен и изпитва само благодарност към това, което Природата е сътворила. От Вътрешното море много често посетителите на острова правят разходки вътре в морето и наблюдават брега. Мястото е подходящо за подводни спортове - има освен това какво да се види от подводния свят, а също така е приятно място за плуване.


И така, с това завършвам втория ден от нашето пътуване. Следва продължение...